Разгром на Румъния >> Битката при Добрич

Битката при Добрич

seen
5341
facebook
Битката при Добрич

След освобождението на града на 4 септември 1916г. руско-румънско-сръбските войски, обединени в 47-и корпус начело с руския генерал Андрей Зайончковски контраатакуват с големи превъзхождащи сили с намерение да си върнат столицата на Южна Добруджа. Войските на Варненския укрепен пункт начело с генерал Тодор Кантарджиев и частите на 2-ра бригадата на 6-та Бдинска дивизия в състава 35-ти Врачански и 36-ти Козлодуйски полк са принудени да се защитават от яростните атаки на противника, като понасят големи загуби.

Денят 7.09.1916г. е най-критичният в боевете за Добрич. Командващият войските на противника ген. Андрей Зайончковски решава да атакува отново, този път без румънците, които са вече небоеспособни. В новата атака на противника участват само руските 61-ва пехотна дивизия и 3-та конна дивизия, както и Сръбската доброволческа дивизия. 61-ва пехотна дивизия и Сръбската дивизия осъществяват главния удар, а Конната дивизия остава в резерв в района на с. Армутлий (дн. с.Крушари) - Азаплар (дн. с. Полк. Дяково). Руската атака срещу Добрич на този ден се отличава със своята ярост и с това, че е предприета на много широк фронт.

Рано сутринта на 7.09.1916г. руснаците започват мощен артилерийски обстрел и с превъзхождащи сили атакуват по цялата дължина на българските отбранителни позиции. Ген. А. Зайончковски насочва основния си удар не към Добрич, срещу варненските войски, а на запад, срещу бригадата от 6-та пехотна дивизия - отслабеният 35-ти пехотен полк, 36-ти пехотен полк, пионерна дружина и 4-те батареи от 2-ри артилерийски полк.

Първи поемат руския удар бойците от 35-ти пехотен Врачански полк, останал само с 2 дружини. Неговият фронт е подложен на мощна атака и врачанци понасят много тежки загуби. Тежко е ранен и по-късно умира от раните си командирът на 1-ва дружина подполковник Димитър Чолаков. Целият команден състав на дружината излиза от строя. Офицерите са или избити, или ранени. Най-старши в дружината остава поручик Дундеков, който спешно поема командването й. Първата му заповед е да се доставят патрони на позицията и да се вкарат в боя двете останали роти. Само два взвода остават в дружинна поддръжка. Руските пехотни вериги атакуват с голяма ярост и има огромно числено превъзходство. Врачанци започват да изнемогват по цялата бойна линия.

За да облекчи положението им, 36-ти пехотен полк, разположен край село Осман факъ получава заповед да атакува във фланг настъпващата 61-ва руска дивизия. Заповедта е изпълнена, но на свой ред полкът е контраатакуван изненадващо по фланга от цялата сръбска доброволческа дивизия. Козлодуйските дружини отстъпват назад, като полкът губи близо 30% от личния си състав. Ранен е неговият командир полк. Константин Гладичев. 36-ти пехотен полк се оттегля силно разстроен от сръбския контраудар и отстъпва в безредие към Осман Факъ.

Това поставя 35-ти Врачански полк в много тежко положение. Отстъплението на колзодуйци оголва левия фланг на врачанци. Те остават на позицията си сами, само с две дружини, с две картечници, изложени на силния стихиен натиск на противника.Полк. В. Таслаков обаче не смята да отстъпва. Решението му е: " Нито крачка назад!" Издава даже такава заповед и за да не бъде отменена от началниците нарежда да се прекъсне връзката с тях по телефона. Полк. В. Таслаков взема мерки да спаси полковата светиня. Той заповядва знамето на полка да се прибере в калъфа , да се предаде на смел офицер и с един взвод войници да се изнесе към село Чакърча, където да бъде запазено на всяка цена. Изпраща също музиката на полка назад, той самият остава в бойните редици на своите войници, за да сподели съдбата им, а ако се наложи да умре като герой, защитник на Родината.

Полк. В Таслаков полага неимоверни усилия да организира отбраната с малобройните си бойци. Влиза в окопите на 3-та дружина на полка. Там организира за бой група от тридесеина отпускари. Заповедта до тях е да умрат, ако се налага до един. Врагът може да мине само през труповете им. Отпускарите са поверени на полковия смелчага младшият подофицер Черешаров, окичен с орден за храброст, и раняван на два пъти в предните боеве на полка в гърдите. Набързо организираната отбрана с отпускарите успява да отблъсне цели три атаки на руските войски, с което им попречва да обхваната по-облизо левия фланг на 3-та дружина на полка.

За да защити застрашеното си ляво крило, вследствие оттеглянето на козлодуйци, полк. В.Таслаков хвърля последния си резерв - две лошо въоръжени роти от 6-та пионерна дружина. Това е само временно спасение защото пионерите разполагат с едва по 60 патрона, които скоро изчерпват. Нямат и ножове на пушките си, за да противодействат с тях на мощния натиск на противника. Под напора на руснаците пионерите, които дават огромни жертви отстъпват към село Чакърча. Флангът на 6-та пехотна Бдинска дивизия на свой ред се отдръпва почти до село Чамурлий.

Полк. В. Таслаков обаче не се предава и продължава борбата на живот и смърт. Бойците му преграждат буквално с телата си си пътя на врага към Добрич. Величав момент в боя настъпва , когато руските войски достигат на места в участъка на 1-ва дружина на полка на 100-150 крачки. Тогава части от дружината се разколебават. Точно в този миг, полк. В. Таслаков , твърд като скала дава личен пример на войниците си. Яхнал своя кон ,той се появява пред разколебалите се войници, които са започнали да се оттеглят. Командирът на полка ги застига. Упреква ги за малодушието. Припомня им клетвата към Родината и изисква бой до последна капка кръв. Врагът не трябва да бъде допускан да тъпче свещенната българска земя. Лично полк. В.Таслаков повежда войниците си в атака, под град от куршуми. Положението е много тежко, защото двете картечници на полка са останали без разчети на близко разстояние от веригите на противника. Има опасност дори картечниците да бъдат пленени.

Към 11.30ч. нови руски пехотни вериги настъпват срещу врачанци от двата фланга. Численото првъзходство на противника му позволява да се промъкне в бойния ред на полка. Неговата цел е да разгроми врачанския полк и варненските войски по отделно на части. Подкрепяни и насърчавани лично от своя командир полк. В. Таслаков обаче врачанци обаче застават твърди като скала. Стрелят упорито и непоколебимо срещу руските агресори.. На отделни места руските части достигат на 50-60 крачки от позициите на врачанци. Всички руски опити обаче да пробият отбраната на полка остават напразни.
Полк. В. Таслаков е вкарал в боя почти всичко, с което разполага. В окопите са ординарци, готвачи, шивачи, войници от обоза. Няма нито един войник в резерв.

Междувременно командирът на 6-та Бдинска дивизия ген. - майор Хр. Попов взема спешни мерки. Той моли ген. Т. Кантарджиев да му върне двете врачански дружини, което е изпълнено веднага. Ген. - майор Хр. Попов умело и навреме организира и борбата на врачанските и козлодуйските дружини, като особено набляга на по-тясното взаимодействие в боя с малобройните им батареи. Ген. Т. Кантарджиев заповядва десният фланг на Добричките войски да атакува левия фланг на противника.

Към 13.00ч. деснофланговата дружина на 35-ти Врачански полк все още се държи на първоначалните си позиции. Положението й е обаче много тежко, защото трети офицер е поел командването й, патроните са привършили, две български картечници са обкръжени и пленени, след като прислугата им загива. Затова оределите редици на дружината са принудени да отстъпят на по-задни позиции.

Руските войски вече обхващат полка, когато две роти от съседния 36-ти Козлодуйски полк командвани от храбрия поручик Календеров, подпомагани от две батареи, енергично атакуват и обхващат фланга на обхождащите руски войски.

С точния си огън козлодуйските роти успяват временно да спрат руското настъпление. Насърчен от този успех, 35-ти пехотен полк започва да се бие с още по-голяма енергия въпреки мощния артилерийски и пушечен огън на противника. Врачанци понасят нови загуби. Трети командир на 1-ва дружина излиза от строя. Тогава командването е поето от запасния подпоручик Димитров.

Изчерпвайки поддръжките си, 35-ти пехотен Врачански полк изпада в критична ситуация и противникът се чувства вече победител, а Добрич е застрашен от повторна този път руско-сръбска окупация и може би ново клане. Към 15.30ч. на 7.09.1916г., когато положението е вече отчайващо, се появяват на бойното поле дългоочакваните подкрепления от двете врачански дружини. Едната веднага е изпратена към левия фланг на полка, а другата - в подкрепа на Козлодуйския полк. С тези сили за известно време отбраната се стабилизира.

Но това не е всичко. Величавият епилог на "Добричката епопея" записва 1-ва Конна дивизия на ген. - лейт. Иван Колев. Неговите полкове се появяват изневиделица на бойното поле към 16.00ч. Своевременната и бърза поява на Конната дивизия на ген. - лейт. Иван Колев не само спасява Добрич, но и обръща хода на боя в наша полза.

Стремителният удар на полковете на Конната дивизия е насочен по фланга и тила на сърбите. Тяхната дивизия следобед на 7.09.1916г. край село Голямо Чамурлий (дн. Смолница) е фактически разгромена. Двете ловчански пехотни дружини, прикрепени към Конната дивизия се хвърлят в бой на нож от движение и успяват да разбият край Осман факъ цял сръбски полк.

Задавени от българския артилерийски и картечен огън, заплашени по фланг от българската конница и ловчанските дружини, сърбите побягват на север в безпорядък. Това води и до паника сред руските части, пред фронта на варненските войски, които също отстъпват. Руските пехотни вериги, притискащи изнемощелите бдински полкове - Врачански и Козлодуйски, заедно с руските батареи също отстъпват неудържимо назад , опитвайки се да се измъкнат из под удара на страшната българска конница.
Хаосът и паника в редиците на противника се засилват допълнително вследствие точния огън на българските батареи.

Така противникът започва отстъпление по целия фронт, а Добрич окончателно е спасен.
Нови опити за превземането на града противникът повече не предприема въпреки численото си превъзходство в този участък на фронта.
Победата на частите на III-та армия в Добричката епопея е пълна. Заслугата за това е на издръжливостта на варненските и бдинските полкове, както и на умелите действия на кавалерията на ген. - лейт. Иван Колев.

Най - голямата победа на българите при Добрич е опровергаването на легендата, че българските войски няма да стрелят срещу своите "освободители". Противникът е разчитал много на това, но след първите изстрели тази легенда рухва . Българският войник доказва, че интересите на Родината са над всичко. Русофилският мит няма как да го превърне в клетвопрестъпник и изменник. Тази злокачествената легенда , създадена с много лъжи пари от руската дипломация векове наред, подета от отявлени , заблудени и продажни български русофили, категорично рухва в дните на "Добричката епопея".

Българските войници доказват, че имат морално и свещено право да защитят с оръжие в ръка своята национална чест и достойнство и своите земи, които "освободителните" руски войски нападат и газят. Руските дипломати и генерали разбират, че за българите свободата е най-скъпа. Дори старият русофил Иван Вазов захвърля русофилството си като измама и дълбока заблуда. Вдъхновен от подвига на българските войски, народният поет пише своето стихотворение "На руските войни", което между впрочем е дълбоко укривано през годините на комунизма, а и до днес. И няма как да бъде другояче, защото Иван Вазов рззбива на пух и прах през 1916г. мита за руските " освободители" , носещи тогава на българския народ робство.

"...Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко -
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново! "

Цената на победата в "Добричката епопея" е висока. В боевете за Добрич в периода от 1 до 7.IX.1916г. българите губят 31 офицери и 1012 убити, безследно изчезнали и починали от раните си подофицери и войници. Общият брой на ранените български войници и подофицери е 2274 души, а на ранените офицери - 50. В сраженията край Добрич убити и безследно изчезнали са 219 души от 35-ти Врачански полк и 428 души от 36-ти Козлодуйски полк.