Действия срещу Сърбия >> Битката при Калиманци

Битката при Калиманци

seen
7070
facebook
Битката при Калиманци

Епопеята на 4-та армия на генерал Вичо Диков при село Калиманци, намиращо се на югозапад от Царево село (днес Делчево в Република Македония) има решаващо значение за спасението на България в Междусъюзническата война. Това са едни от най-кръовопролитните боеве, цяла операция, разиграла се на широк фронт от 4 до 11 юли 1913г. Замисълът на враговете на България е да се съединят и да превземат София, с което България да бъде унищожена.

Сръбско-черногорските войски трябва да настъпват от запад, а гръцките войски от юг, по долината на р. Струма.
Сръбското настъпление започва на 4 юли 1913 г. Срещу 3 непълни български дивизии (7-а Рилска, 8-а Тундажанска и 2-ра Тракиийска) и частите на Македоно-Одринското опълчение сръбското командване хвърля 5 свои дивизии - 4 пехотни и 1 кавалерийска, както и Черногорската дивизия.
Сръбско-черногорските войски започват настъпление на 4 юли 1913г, като се разгръщат на широк фронт. На север Черногорската дивизия преминава брегалнишкия приток Каменица, на юг Моравската дивизия (I призив) прекосява река Драгобраща, а Моравската дивизия (II призив) напредва в центъра, към Калиманската позиция.
До края на този ден предните български постове се оттеглят с незначителни загуби към главните позиции. Крайните флангове на 4-та армия не влизат в бой.
Най-напрегнати са боевете на 5, 6 и 10 юли 1913 г. На 5 юли 1913г. сръбските войски атакуват в центъра, но последователните им опити да си пробият път към Царево село и Горна Джумая са разбити в боевете при Баня чука и Гърляни.

Особено жесток е боят за Баня чука, защитавана от обезкървената 2-ра бригада от 4-та Преславска дивизия, командвана от полковник Перикъл Енчев в състав 8-и Приморски и 31-ви Варненски полк.
В боя на 5 юли 1913 г. на Баня чука срещу преславската бригада настъпва цялата Черногорска дивизия - 12 000 души.

Срещу тях тръгва в контраатака 31-ви пехотен полк, подкрепен от 2 дружини от 8-и Приморски и 21-ви Средногорски полк. Въпреки численото си превзъходство поне 9 батальона (от които един или два сръбски) черногорците не успяват да преодолеят отбраната на 6 български дружини с далеч непълен личен състав . В последвалата ужасна ръкопашна схватка, включваща и страховит щиков сблъсък под проливен дъжд черногорците не издържат и се разбягват. Насреща им обаче се изпречват мътните води на придошлата река Брегалница. Много черногорци се удавят в дъното на реката, а останалите са избити от българските ножове.

По същото време дясното крило на българите се спуска по осоговските склонове, форсира река Каменица, нанасяйки поражения на Черногорската дивизия и на придошлите сръбски подкрепления в боевете при Говедарник (5-9 юли 1913г.).
По-нататъшното настъпление на българите е парализирано от значителните загуби и действията на гръцките войски. На 6 и 7 юли 1913г. последните изтласкват частите на 2-ра българска армия от района на Пехчево и захождат в тила на 4-та армия от юг. Гръцкият пробив е спрян на 8 юли 1913г. в подножието на Беяз тепе от резервите на 2-ра пехотна Тракийска дивизия.

В следващите дни центърът на сръбските атаки е насочен срещу позициите на 22-ри пехотен Тракийски полк, заемащ ключовите за отбраната на калиманските позиции височини "Скалистата чука" и "Златната чука". Особено тежък и драматичен е боят на 10 юли 1913 г.
Героизмът и самопожертвувателността са повсеместни. 22-ри Тракийски полк под командването на своя храбър командир полк. Сава Савов отразява всички бесни сръбски атаки.

На 6 юли 1913г. Македоно-одринското опълчение и 8-а пехотна дивизия прекосяват р. Каменица, разбиват черногорските сили и завземат връх Говедарник (Голям Говедарник) и хълмовете над Дулица. Тежките загуби не само в обикновени войници, но и сред офицерския състав, намаляват значително способността на МОО за по-нататъшно настъпление. Настъплението на десния фланг на 4-та армия е спряно на 7 юли 1913г., тъй като по същото време левият фланг е обходен от гърците при Пехчево и командването е принудено да прехвърли резервите си нататък.

Опасявайки се от по-дълбок пробив в междината на своите 1-ва и 3-та армия, сръбското главно командване насочва към Говедарник не само резерва на 3-та армия - Тимошката дивизия (II призив), но и части от дислоцираната край Крива паланка Дринска дивизия (I призив) - 2 пехотни полка и 1 артилерийски дивизион. Тези сили щурмуват върха на 8 и 9 юли 1913г. Атаката през първия ден е проведена без достатъчна артилейска подготовка от сръбска страна и е отбита. На втория ден върхът е атакуван повторно, този път след продължителен и интензивен обстрел от 7 батареи. Сръбската пехота достига българските позиции и поддържащата я артилерия пренася огъня си в съседен участък. В този момент българите (10-ти и 12-ти пехотен полк и 1-ва бригада от МОО) контраатакуват фронтално и във фланг.

Отблъснати и преследвани, сърбите дават 3 000 убити и ранени (само от Дринската дивизия
2 200 души). В резултат на неуспеха си при Калиманци, Сърбия не успява да окаже ефективна помощ на своя гръцки съюзник и това принуждава гърците да се откажат от замисления поход към София. 2-ра армия стабилизира отбраната си под Бияз тепе. Победата на българската армия при Калиманци е наречена още тогава "нова Шипка". Българският войник си спечелва славата на "Титан Калимански. "