Сръбско-българска война >> Битката при Нешков връх

Битката при Нешков връх, освобождението на Цариброд

seen
3029
facebook
Битката при Нешков връх

На 12 ноември 1885 г. сърбите са бити при Неков връх и е освободен Цариброд, който за съжаление сега е в Сърбия.

''Битката на 12 Ноемврий 1885г. оттатъкъ Царибродъ'' в литография споредъ оригиналнитѣ рисунки на кореспондентитѣ за германскитѣ илюстрации, които са били очевидци на сражението.
Боят за Цариброд на 11 и 12 ноември 1885г. е считан за един от най-ожесточените в кратката Сръбско-българска война. Край Цариброд сърбите за пръв път не бягат и решават да се бият отчаяно,. докато накрая след яростно сражение са сломени и разгромени от българските ножове.

На 11 ноември 1885 г. рано сутринта близо до село Чорул тъмна войнишка маса, сред която се носели тихи команди, потеглила към село Чифлик Белово. Това били 2-ра и 3-та дружина на Варненския 8-и Приморски пеши полк. Те образували лявата обходна колона на полка, която трябвало да обхване десния фланг на сърбите в посока Чорул–Чифлик Белово и да отреже пътя му на отстъпление. Битката, която започнала час по-късно, била жестока. Задачата била изпълнена едва по обяд - тогава 5-а, 6-а и 7-а рота изненадали във фланг 2-ри батальон от 5-и сръбски полк и от разстояние 800 крачки открили залпов огън по него. Двете дружини и трите роти образували верига във форма на лък, който бавно и необратимо се придвижвал към сръбските позиции. На мръкване, около 16,30 ч., към центъра на лъка се присъединила 9-та харманлийска дружина, последвала бурна атака и сърбите хукнали да се спасяват кой как може. Амбицирани, 11-та и 12-та дружина преследвали бягащите сърби чак до полите на Нешков връх (кота 365), където се били окопали основните части на сръбските войски.

Така завършил 11 ноември 1885 г. Нощта срещу 12 ноември момчетата от Приморския полк прекарали под Нешков връх, стягайки се за атака. На върха сърбите пък се стягали за контранастъпление, разполагайки на платото целия личен състав на 12-и сръбски батальон и два батальона от 11-и пехотен полк. На следващия ден до обяд на върха и под него разпределението на силите и снаряжението приключило, в 14,30 ч. прозвучал сигналът ”настъпление”. Започнала атаката на приморци срещу сръбския ариергард, здраво укрепен на Нешков връх. Първата атака била отбита, преди приморци да достигнат до върха. Втората била разсипана още по средата на своя устрем. Третата атака била яростна, с лъжливи ходове и непредсказуеми придвижвания в различни посоки и два часа по-късно войниците от 3-та дружина достигнали върха. В сръбските окопи наскачали първите български войници. Това били подофицерът Никола Казаков и редник Добри Мирчев, които по-късно ще бъдат наградени с военен орден за храброст лично от българския княз Алекснадър Батенберг. На платото започнала битка, която с нарастваща ярост се прехвърлила на северния склон. Там, около знаменосеца на 12-ти пехотен сръбски батальон майор Катанич, се завързала битка, по време на която българите пленили знамето, после го изтървали, но пък пленили знаменосеца.

В това време горе сърбите все още не били сломени и към върха по склона в бърз ход поели две роти от резерва, водени от командира на 3-та Приморска дружина капитан Иван Златев. Яхнал кон и с гола сабя в ръка, точно когато окуражавал своите войници, капитан Иван Златев бил улучен от сръбски куршум в гърдите. Загива само на 27 години, като оставя вдовица млада жена и 6-годишно дете. Ротите на капитан Златев пристигнали точно навреме, малко след тях пристигнала 2-ра Приморска дружина, подкрепяна от плевенци и търновци. Това са 4-ти и 6-ти пехотен полк.

В края на деня победата е изтръгната. Войниците насядали около огньовете и бурно заразказвали преживяното през деня, защото друго не им оставало – още сутринта приключили с последните трохи сухар от неприкосновения запас. През нощта проливен дъжд се изсипал над победители и победени, а със светлината на утрото били преброени и убитите.
На платото на Нешков връх, на миниатюрната площ от 300 кв.м били преброени 130 убити и 140 ранени сърби, както и 14 убити български подофицери и войници и 73 ранени.

В края на деня, яздейки кон, в щаба, който се намирал на близкия Остри връх, пристигнал българският княз Александър Батенберг. Придружаван от свитата си, той отишъл на бойното поле и искрено развълнуван, заявил, че не познава по-славен марш от този на приморци и по-смели бойци от тях. Пожелал им нови победи. Така завършил 12 ноември 1885 г.

Името на героичния командир на приморци капитан Иван Златев варненци гравирали върху мрамора на плочата, вградена в западната страна на паметника на загиналите във войната с текста ”Капитанъ Златевъ(Иванъ Атанасовъ) командующий 3-а дружина, убитъ на 12-ий ноемврий в сражение при гр. Царибродъ.”