Разгром на Сърбия >> Битката при Страцин

Битката при Страцин 1915

seen
3993
facebook
Битката при Страцин

Масивът Страцин прегражда пътя от Крива паланка за Куманово и се издига над реките Ранковци и Крива. Пред него се изправят частите на 3-та Балканска дивизия на генерал Никола Рибаров, започнали на 1 октомври 1915г. своето устремно настъпление на кумановско - скопско направление в Македония.

''Желязната'' Балканска дивизия е ударният юмрук на 2-ра Българска армия, настъпваща в Македония за освобождение на поробените от сърбите местни българи. Преди да достигнат Страцинската позиция балканци помитат сърбите в пограничните височини и освобождават Крива паланка на 3 октомври 1915г.
В началото на октомври 1915г. сърбите се изтеглят на позицията си при Страцин, която е била на гребена. Тук разчитат да дадат по-силен отпор на неудържимите българи. Сърбите имат на Страцин части от 4-ти и 8-и баталъон, по-голяма част, събрана от разбитите от българите на пограничните височини 3-ти, 12-ти, 18-ти и 20-ти полкове, 4 батареи : 1 планинска, 2 полски и 1 тежка. Позицията им е укрепена с окопи цял ръст, бойници и малки блиндажи.

Сръбската страцинска позиция е атакувана от 1-ва бригада на 3-та Балканска дивизия на полковник Алекси Попов - бъдещ герой при защитата на връх Каймакчалан в септември 1916 г. Това е същият български офицер, който единствен придружава героят от Дойран генерал Владимир Вазов на тържествата в Англия, организирани от английските ветерани от Първата световна война през 1936г.

1-ва бригада на 3-та Балканска дивизия на полковник Алекси Попов включва два пехотни полка от Южна България - 11-ти Сливенски - на мирновременен гарнизон в Сливен и 24-ти Черноморски със щаб в Бургас. Сливенци са командвани от полковник Никола Христов, който е роден в Перущица, а черноморци от котленеца Никола Писаров. С една дума все тракийци тръгват да освобождават поробените си македонски братя.

Овладяването на Страцинската позиция се осъществява в рамките на два дни на 5 и 6 октомври 1915г. Главната тежест на боя изнася 24-ти пехотен Черноморски полк, който със своите дружини атакува фронтално. В решителната атака на Страцинската позиция на 6 октомври 1915г. обаче участват и части на 11-ти Сливенски полк. Неговата 1-ва дружина действа в обход югоизточно от село Пендак, като успешно атакува десния сръбски фланг. 4-та Сливенска дружина атакува на свой ред левия сръбски фланг.

Сръбската позиция е овладяна след класически български ''атаки на нож''. Сръбските части са поразени преди това от точния огън на българските батареи от 16-ти артилерийски полк. Разбити са и отстъпват в безредие. Преследването на сърбите продължава до мръкване. Българите се окопават срещу противника, който заема позиция на височините западно от р. Пчиня.

Дадени са обаче и жертви. От сръбски снаряд по време на атаката на Страцинската позиция са ранени командирът на 24-ти пехотен полк и неговия адютант. В боя за Страцин 24-ти пехотен полк понася следните загуби: 1 убит (поручик Денчо Стоев - командир на 5-та рота), 2 ранени офицери, сред които командира на полка полк. Н. Писаров, 5 убити и 84 ранени войници. Полкът взема 20 пленници, които не са успели навреме да избягат и 2 сръбски полски оръдия с много снаряди, телефонен кабел и хранителни припаси. По-малки са загубите на 11-ти Сливенски полк.

В 11.45ч. началникът на 3-та Балканска дивизия генерал Никола Рибаров изпраща до командващия 2-ра армия следното донесение :
''Силно укрепената позиция е в наши ръце. Преследваме енергично неприятеля към Куманово Частите действат отлично - в това число и артилерията.''

Победата при Страцин на 6 октомври 1915г. води до пълно разстройство на сръбския Кривопалански отряд. Всички редовни и запасни войници от Македония, мобилизирани насила в него се разбягват и минават на българска страна. Македонските българи не желаят да се сражават в армията на техния поробител. Бойният дух на сърбите пада силно и те вече не са способни на решителна съпротива.

След победата при Страцин настъплението на 1-ва бригада на 3-та Балканска дивизия продължава по шосето за Куманово. На 7 октомври 1915г. сърбите са бити още веднъж при Куманово, който същият ден е освободен от българските войски.