Противници >> Бомбардировката на Варна

Бомбардировката на Варна

seen
2203
facebook
Бомбардировката на Варна

На 14.10.1915г., когато православните християни празнуват Петковден ескадра от руския Черноморски флот атакува българската морска столица Варна. Моментът не е случайно избран. Бомбардировката се осъществява, когато българските войски успешно настъпват срещу сръбските части в Моравско и Македония и вече освобождават тези стари български краища. Затова руската бомбардировка представлява подъл удар в гръб, нанесен от коварния "освободител", наказание на България за нейната национална политика, одобрено от руския император Николай II.

Рано сутринта на 14.10.1915г. във Варна бият църковните камбани. Подранилите богомолци бързат да идат на църква, без въобще да подозират, че предстои кървав ден за техния град. Щабът не бреговата охрана е известен , че на хоризонта се забелязват силуети на морски съдове. Скоро те са идентифицирани каро руски бойни кораби. Началникът на отбраната в морската столица генерал Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата, флотските помещения и другите стратегически важни обекти в града. В 7.30ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби. Това е първата въздушна бомбардировка над български град в световната война. Без да бъдат засегнати от пушечната и картечната стрелба , руските хидроплани поемат обратен курс.

Въздушната бомбардировка е прелюдия на артилерийския обстрел, започнал час по-късно след изтеглянето на хидропланите. Руската ескадра под командването на вицеадмирал Новицки се разгръща в боен ред. Тя включва 17 военноморски единици - 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда. Командир на ескадрата е руският вицеадмирал Павел Новицки.

Тoва са корабите на руския Черноморски флот "Императрица Мария", "Св. Йоан Златоустъ", "Св. Панталеймонъ", "Евстафий", "Кагуль" и "Память Меркурия". Те са въоръжени с мощните 305- и 203- мм. оръдия. С тази внушителна морска сила руският боен флот атакува Варна.

Първите снаряди падат в пристанището и в района на Галата и Евксиноград. Впоследствие в обект на артилерийския обстрел стават изключително централната част на града и особено гъсто населените му квартали. Този момент обикновено се скрива от българската и руската историографии, които в пълно съзвучие по между си обявяват необходимостта от бомбардировката на Варна с неутрализиране на немските подводници. Всъщност тъкмо немските подводници неутрализират ефекта на руската атака, както ще се окаже впоследствие.

Руският артилерийски обстрел на Варна продължава час и 7 минути. Толкова време снарядите сеят смърт и разрушение. Къщите на варненци започват да се рушат пред очите на смаяните и изненадани техни собственици и обитатели. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие, на които никой в този момент не може да помогне.

Изведнъж канонадата спира и руската ескадра започва скоростно да се изтегля. Заслугата за това е на двете немски подводници " UB7" и " UB8". Когато по безжичния телефон разбират за започналите бомбардировки , те незабавно се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торпедни устройства.

Тогава " UB 7" и " UB 8" атакуват ескадрата, като от " UB 7" с командир мичман I ранг Вилхелм Вернер изстрелват торпедо по един от линейните кораби - "Пантелеймон".
Последва взрив, вероятно не в корпуса на кораба, а в предпазната мрежа около него, но броени минути след това ескадрата прекратява бомбардировката и се оттегля.

Изплашени от загубите, руските нападатели се изтеглят бързо в своите териториални води. Руските историци отричат попадение в своя кораб, но безспорният факт е прекъсването на артилерийския обстрел и бързото оттегляне на ескадрата.

Вечерта на 14.10.1915г. двете немски подводници пристигат в пристанището на Варна. Когато се появяват над водата , те са посрещнати от намиращите се там варненски граждани с "Ура" и бурни ръкопляскания.
Какви са пораженията от руската морска атака?

На място загиват 9 души - петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Сред жертвите е рускинята Мария Филова - съпруга на бившия варненски кмет Добри Филов. Ранени са 24 мирни граждани, двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазарет. Раните им са тежки. На някои от тях са ампутирани крака и ръце.

Материалните загуби също са значителни. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. До основи са сринати повече от 50 магазина, къщи и кантори в града, разположени предимно в престижната гръцка махала. Общо загубите се оценяват на повече от 2 милиона лева. Таиз сума надвишава годишния бюджет на Варненската община.

Епизодът с окървавяването на Варна от руските самолети и кораби остава завинаги в съзнанието на жители на града, но ще изчезне "безследно" от българските учебници по история след 9.09.1944г. и дори и в наши дни.

"Русия стреля срещу създадената от нея България… Само за това, че последната се стреми единствено към обединението на своята нация" - пише вестник "Балкански куриер" след бомбардировката на Варна.
След този акт обществените реакции срещу извършителите му са толкова остри, че се стига до преименуването на храм-паметника "Св. Александър Невски" в София в "Св. св. Кирил и Методий"!
Това става с пълен консенсус от парламента (в това число и опозицията) и правителство. Всъщност решението не е толкова за преименуване, а за възстановяване на първоначално замисляното му име "Св. св. Кирил и Методий". Дори отявленият дотогава русофил, обичаният народен поет Иван Вазов приветства преименуването.