Стихотворения >> Епопеята на Каймак-Чалан

Епопеята на Каймак-Чалан

seen
2196
facebook
Епопеята на Каймак-Чалан

КАЙМАК-ЧАЛАН

Каймак-Чалан, връх на върховете,
българи от цял свят тук се поклонете,
за героите славни и подвиг огромен,
от Варна до Охрид да възкресим тоз спомен.
------------------------------------------------------
Била година втора, от война голяма,
Сърбия отдавна е вече разпиляна,
на робството по Вардар турено е край,
от българската армия, както тя си знай.

Съглашенските армии се чудят що да сторят,
с нашите войски трудно е да спорят
и подготвят нов коварен план,
да ударят право там – на Каймак-Чалан.

Екипирани и свежи, две дивизии са отделени,
а оръдия с безброй снаряди заредени,
огън и жупел сипят към върха,
с надеждата да ни сломят духа.

Атаките следват една подир една,
а от горе се чува само вик: “Ура!”
Сърбите тръгват отново и отново
и винаги бягат след туй страшно слово.

Артилерията усилва огънят безбожен,
по петдесет хиляди снаряда, ад безподобен,
защитниците храбри още се държат,
а сърбите нагоре пъплят и мрът.

Седмици две в пристъпи безчет,
а върхът не е превзет,
полкът самотен още се държи,
а шестдесет атаки веч отби.
----------------------------------------------
Шепа защитници слизат от върха
и техният разказ спира дъха,
от битката страшна Каймак-Чалан се е смалил,
с десет метра отколкото преди е бил.