Разгром на Румъния >> Генерали и офицери >> Полковник Хараламби Тошков

Полковник Хараламби Тошков

seen
892
facebook
Полковник Хараламби Тошков

Полковник Хараламби Тошков - командир на 41-ви пехотен полк от 1-ва Софийска дивизия през Първата световна война в Добруджа, Румъния и Македония.

Полковник Хараламби Григоров Тошков е роден на 16.02.1868г. в град Трън. Участник е в Балканската война (1912 - 1913) като командир на дружина на 14-ти пехотен Македонски полк на 7-а Рилска дивизия. През 1915г. е командир на дружина в 54-ти пехотен полк във войната срещу Сърбия. През 1916г. е командир на 41-ви пехотен полк от 1-ва Софийска дивизия във войната срещу Румъния и Русия в Добруджа, а през 1917-1918г. командва същия полк на фронта в Македония.

Запомнен е от подчинението си като прекрасен началник и човек. За него разказва в своята знаменита книга "Един от Първа дивизия" Георги Георгиев, който постъпва като офицерския кандидат в 41-ви пехотен полк в септември 1916г., сражава се под негово командване в Добруджа, където е ранен, а след това и в Македония до края на войната.

В Добруджа полк. Х. Тошков воюва с постоянно незаздравяваща рана на крака и с постоянна температура. Поради невъзможност да язди кон, той командва полка си в боя, качен на кабриолет. През цялото време полк. Х. Тошков се страхува единствено от това да не би течащата рана да стане причина да напусне полка. А то иначе: "Какво ще кажат другарите ми?"
Г. Георгиев го описва по следния начин: "Слаб, сух, висок, с черни мустаци и малка остра брада…Винаги диетичен, винаги болен, винаги здрав."

Това е наистина един безукорен командир, който по време на войната е автор на много подвизи, вдъхновил своите войници. Бие се с полка си до самия край на войната, буквално до последния й ден - 29 септември 1918г., когато неговият 41-ви пехотен полк разгромява и пленява италианци в района на село Соп, Кичевско в Македония.

В Добруджа Г. Георгиев описва случая с тръбача на полка Петър, изиграл важна роля в отблъскването на една румънска атака. Полк. Х. Тошков го награждава със шекерче. "Това шекерче - пише Г. Георгиев - днес е в една скромна селска къща. Без цвят, без мирис, то е най-голямата награда, която войната даде. "
Друг случай. Командирът на полка получава кошница, пълна с храна, но отказва да я приеме, защото била получена неправомерно?!

Синът на полк. Х. Тошков воюва също в Добруджа, но в друг полк. Баща му не е желаел да бъде в неговия полк, защото другите ще кажат иска да го пази да не го убият, а на война всички са равни без оглед на роднински връзки. Така счита полк. Х. Тошков. Когато синът иска файтона от своя баща за няколко часа, за да се разходи с приятели, полк. Х. Тошков му отговаря: "Син си ми, синко, но не си от моя полк. "
Полковник Х. Тошков умира на 20.09.1932г. в София.