Генерали и офицери >> Действия срещу Гърция >> Полковник Константин Каварналиев

Полковник Константин Каварналиев

seen
1734
facebook
Полковник Константин Каварналиев

Роден в Шумен на 15 февруари 1866 г.
През 1882 г. завършва Шуменското четвъртокласно народно училище.
През октомври 1882 г. постъпва в Техническото отделение във военното училище. През юни 1884 г. постъпва в първи специален клас на Военното училище. Произведен е в звание портупей-юнкер по случай Съединението на Княжество България с Източна Румелия с Приказ по Военното ведомство от 9 септември 1885 г. № 90.

Назначен е на служба в 5-ти пехотен Дунавски полк. От 9 септември до 3 ноември 1885 г. изпълнява длъжността младши офицер в 5-ти пехотен Дунавски полк.От 15 септември до 2 ноември 1885 г. заедно с полка е на турската граница.

В Сръбско-българската война участва в сраженията от 2 ноември до 15 ноември 1885 г.На 2 ноември 1885 г. участва в сражението при село Банкя, Трънско. На 5, 6 и 7 ноември 1885 г. портупей - юнкер Коста Каварналиев участва в защитата на Сливница.На 10 ноември 1885 г. Каварналиев се сражава при село Драгоман. На 11 ноември 1885 г. воюва при Цариброд.
На 14 и 15 ноември 1885 г. е в боевете при превземането на Пирот. След победите при Сливница и Пирот Коста Каварналиев е произведен в първо офицерско звание - подпоручик. От 4 ноември 1885 г. до 8 април 1886 г. е командир на рота.

От 8 април 1886 г. до 9 март 1887 г. е на длъжност младши офицер.

От 9 март 1887 г. до до 30 юни 1887 г. отново е командир на рота.
На 30 юни 1887 г. Каварналиев сдава ротата на старши по чин и остава младши офицер до 25 септември 1887 г.

От 25 септември 1887 г. до 24 май 1888 г. е командирован в Софийското Военно училище за преминаване на курса на ІІ-ри специален клас / 6 месечен специален курс /. Подпоручик Каварналиев завършва с отличие, трети по старшинство във випуска и е зачислен в артилерията.
От 29 май 1888 г. до 16 март 1889 г. е назначен за младши офицер в 4-ти Артилерийски на Н. В. полк в София.
От 16 март до 5 ноември 1889 г. е старши офицер в същия полк.
От 5 ноември 1889 г. до 18 януари 1892 г. е временно командващ на Горски взвод в 4-ти Артилерийски полк.
От 18 януари 1892 г. до 27 април 1892 г. Каварналиев е командващ на дивизионния парк в 1-ва пехотна Софийска дивизия.

В началото на 1892 г. полага успешно изпит за постъпването във висше учебно заведение.
От 27 април 1892 г. до август 1893 г. е командирован в Брюксел за изучаване на френски език и постъпване на Академията на Генералния щаб.
Поради липса на свободни места в курса е командирован в Италия. От август 1893 г. до август 1897 г. тригодишен курс в Генералщабна академия в Италия.

От 27 октомври 1897 г. до 25 март 1900 г. командир на батарея във 2-ри Артилерийски полк във Враца. От 25 март 1900 г. до 23 януари 1904 г. Каварналиев е назначен за Старши адютант на 6-та пехотна Бдинска дивизия и приведен към Генералния щаб. От 23 януари до 11 юни 1904 г. командир на дружина в 35-ти пехотен Врачански полк. От 3 ноември 1904 г. до 5 февруари 1907 г. Каварналиев е началник-щаб на 2-ра бригада от 6-та пехотна Бдинска дивизия.
От 5 февруари 1907 г. до 18 януари 1908 г. подполковник Коста Каварналиев е командир на 15-ти пехотен Ломски полк в Белоградчик.
От 27 януари 1908 г. до 1912 г. полковник Каварналиев е началник-щаб на 5-та пехотна Дунавска дивизия в Русе.

По време на Балканската война 1912-1913 г. полковник Коста Каварналиев е началник-щаб на 5-та пехотна Преславска дивизия с началник генерал Павел Христов. С нея води успешни боеве против турските войски в Източна Тракия в състава на 3-та армия в операциите при Лозенград и Люлебургас - Бунархисар.

През пролетта на 1913 г. полковник Коста Каварналиев е назначен за командир на 3-та бригада от 3-та пехотна Балканска дивизия.

През май 3-та пехотна Балканска дивизия е прехвърлена в Македония, в района на Кукуш. След началото на Междусъюзническата война през юни 1913 г., 3-та пехотна Балканска дивизия поема върху себе си удара на многократно превъзхождащите в числено съотношение гръцки войски.
1-ва пехотна бригада защитава позицията около Кукуш и направление Лахна.
2-ра пехотна бригада поема настъплението на гърците в района на Мачуково.
3-та пехотна бригада на полковник Каварналиев охранява моста на река Вардар край Гевгели, пътя Дойран - Струмица, особено важен за съдбата на Четвърта армия и заема позиции по двата бряга на реката. На 6 май 1913 г. щабът на бригадата е разположен в село Баня, Дойранско. През периода 15-18 юни 1913 г. бригадата на полковник Каварналиев заема указаните позиции.

В началото на военните действия, въпреки численото превъзходство на гръцките войски, частите на 3-та пехотна Балканска дивизия постига успехи. Бригадата на полковник Каварналиев разбива гърците и заема Ореховица.

Към 19 юни 1913 г. в района Гевгели - Арджан - Дойран, полковник Каварналиев разполага с 4 200 войници и 6 артилерийски нескорострелен полк с 3 батареи. Личният състав от непълни 3 пехотни дружини основно е от състава на 50-ти пехотен полк. В разгара на военните действия към бригадата е придадена една дружина от Серската пехотна бригада. Българските части нямат резерви. Очакваните подкрепления все още пътуват от Източна Тракия и Беломорието. Подразделенията на Драмската и Серската пехотни бригади са съставени в по-голямата си част от необучени доброволци. Срещу бригадата на полковник Каварналиев противостоят 2 гръцки дивизии с 2 артилерийски полка. Срещу 2-ра пехотна бригада на 3-та пехотна Балканска дивизия противостоят 1,5 гръцки дивизии. Срещу 1-ва пехотна бригада на 3-та пехотна Балканска дивизия противостоят при Кукуш и Лахна противостоят 5 гръцки пехотни дивизии, водени от гръцкия крал.

На 18, 19 и 20 юни 1913 г. бригадата на Каварналиев води тежки боеве в района на Калиново, Арджанските височини, и село Ореховица, височина 535.

На 21 юни 1913 г. бригадата целодневни боеве и контраатаки на линията Покели - Чепели На 22 юни 1913 г. бригадата на Каварналиев се оттегля на нова позиция: село Владая - връх Хисар - село Ротирци - село Долна махала. Боевете и контраатаките по цялата линия на фронта, заеман от 3-та пехотна бригада продължават през целия ден.

На 23 юни 1913 г. върху позициите на полковник Каварналиев се стоварва огневата мощ на 4 гръцки артилерийски полка. Атаките следват през целия ден. Българските дружини остават без офицерски състав. Привечер, на самия бряг на езерото умира от раните си и полковник Коста Каварналиев. Последните му думи, според разказите на писателя Антон Страшимиров били отправени към адютанта: ''Поручик Дуров, тръгни по пътя към София и дори да срещнеш един български войник, прати го, за да го туря в боя...”

Полковник Коста Каварналиев е погребан на брега на Дойранското езеро, заедно с петима свои войници.
Саможертвата на бригадата и на командира й полковник Каварналиев не е напразна. Благодарение на смъртта на бойците от бригадата хиляди бежанци от селата в Дойранско успяват да избягат в България и да се спасят от клане, подобно на това в Кукуш.

През 1916 г. по време на Първата световна война, признателните български войници и офицери изграждат паметник на героя. На гроба на полковник Каварналиев са отслужени молебени и панихиди, отдавани са военни почести. Пред паметта на командира се прекланят писателят Антон Страшимиров, легендарният полковник Борис Дрангов. Личността на полковник Коста Каварналиев се превръща в пример, в легенда на себеотрицание, патриотизъм и професионално изпълнен военен дълг.

След войната паметникът на полковник Коста Каварналиев е взривен и костите на героя са разхвърляни върху някогашните позиции на 3-та пехотна бригада от 3-та пехотна Балканска дивизия. Там, където и днес лежат костите на хиляди български герои. Опитите да бъде възстановен неговия паметник и до днес са неуспешни.

Военни звания:
Подпоручик – 3 декември 1885 г.
Поручик - 7 юни 1888 г.
Капитан – 1 януари 1892 г.
Майор – 18 май 1900 г.
Подполковник – 27 септември 1904 г.
Полковник 15 октомври 1908 г.
Семеен от 30 януари 1900 г.

Автор на военни статии и брошури:
1. Екскурзии, произведени от Планинския взвод на 4-ти Артилерийски на Н. Ц. В. полк през юли 1891 г.
2. Монография на Врачански окръг /Военно-географски етюд/
3. Тактически батарейни учения.
4. Мнение върху метода и системата на изложението в проекто-устава за полската служба. 1901 г.
5. Упътвания за ръководителите на тактически занятия с офицерите.
6. Далечно охранение или близко разузнаване – 1908 г.
7. Мнение по тактическите задачи на офицерите. – 1910 г.
8. Маневри срещу представен неприятел – 1910 г.
9. Бележки и спомени на подпоручик Коста Каварналиев от Сръбско-българската война
10. Бойните действия на поверената ми 13-та рота от 5-ти пехотен Дунавски полк