Македонски фронт 1916 >> Първа битка при Дойран 1916

Първа битка при Дойран 1916

seen
3300
facebook
Първа битка при Дойран 1916

През август 1916г. след дълго затишие съглашенското командване в Солун решава да извърши пробив в Македония в най-перспективното за него направление - това през Дойран. Пробивът при Дойран би разкъсал българския фронт, би осигурил бързият разгром на българската армия и би открил пътя към София. Но сметките на агресора се оказват погрешни.

На 24.VII.1916г. намиращата се дотогава в армейски резерв 2-ра бригада на 2-ра Тракийска дивизия, командвана от полковник Хр. Чаракчиев, заема стария си участък, сменяйки 2-ра Плевенска бригада. 9-ти пехотен полк сменя 33-ти Свищовски полк, а 27-и пехотен полк - 34-ти Троянски полк.
На левия фланг на 6-километровия фронт от Дойранското езеро е развърнат 27-ми Чепински полк на подполковник Рачев, а на десния - 9-ти Пловдивски полк на полковник Христов.

Отбраната на 2/2 бригада през август 1916г. включва главна позиция, предна позиция и предни застави. Главната позиция на бригадата на полковник Хр. Чаракчиев е изградена по височините от Дойранското езеро до връх Караконджо в стика с 57-и полк на Плевенската дивизия на десния й фланг. Това са Виткини висоти, върховете Елеонора и Кала тепе, Бастион № 3, Долинната позиция, Бастиони № 2 и № 1 и Цербера.

На отстоящият на 3 - 4 км пред Главната позиция хребет е изградена предна позиция с дължина на фронта 3 км. Тя започва от Дойранското езеро и минава през върховете Генерал Нерезов, Княз Кирил, Генерал Жеков, Княз Борис и височина Ловчанска. Предназначена е да не допуска противника безнаказано да се приближи и да атакува Главната позиция. Между предната и главната позиция е изградена линия окопи по височините Пазарджик, Бончев и Бошнаков.

Освен нея по височините Стъклен, Полковник Каварналиев, Караджата и Константин е изградена Позиция на предните постове. Тя се състои от застави за по един или два взвода. Предназначението й е да задържи противника колкото се може по-дълго време от Предната позиция. Прикривана е добре с огън от артилерията.

Българската отбрана не е добре оборудвана и доизградена. Главната позиция разполага с едва един ред окопи, дълбоки 1,50 - 2,00м. В един ред е разпъната и телената прежа пред фронта. Три километровата предна позиция разполага също с един ред окопи, дълбоки 1,20 - 1,50м. и един ред мрежа. Намираща се в обсега на действие на българската артилерия, тя се оказва солидно препятствие за противника. Линията на бойното охранение разполага с окопи, дълбоки 1,00 -1,50м.
Артилерийската подкрепа на бригадата се състои от 16 оръдия от 13-ти артилерийски полк и 28 германски и австрийски тежки оръдия, както и от 6 минохвъргачки.

Към времето на първата съглашенска атака на Дойранската позиция инженерното й оборудване не е завършено. На главната позиция е построен един непрекъснат окоп с дълбочина 1,5 - 2 м. и скривалища за бойците. Пред окопа има рядка 2 м. широка телена мрежа.

Няма солидни постройки,които да издържат евентуален артилерийски огън на противника. В още по-незавършен вид е оборудването на предната позиция и на заставите пред нея.
Двата полка са развърнати в един ешелон с по три пехотни дружини. В резерв на бригадата се намира 1-ва Чепинска дружина, а след началото на боевете са придадени и две Троянски дружини. В дивизионен резерв е изведена 4-та Пловдивска дружина.

До началото на август 1916г. противникът се държи спокойно пред фронта на бригадата. Но от 5.VIII.1916 разузнавачите регистрират усилено движение на войски и транспорт.
На 7.VIII.1916 полковник Хр. Чаракчиев вече е твърдо убеден, че полковете му съвсем скоро ще бъдат атакувани. Затова издава заповед да се довършат позициите по най-бързия начин. Почувствали осезателно заплахата, бойците не жалят сили за дооборудването на отбранителните съоръжения.2/2 бригада (8 дружини) е въоръжена с 44 оръдия, 40 картечници, 6 минохвъргачки и 7 прожектора.
Общ командир на бригадната артилерия е полк. Савов. Нейните батареи са така разположени, че при атака на противника да може да даде поддръжка, както на главната,така и на предната бригадна позиция. Германската и австро - унгарската артилерия на позицията са подчинени на германски и австро - унгарски офицери.

Първата битка за Дойран трае от 9 до 18.VIII.1916г.
От началото на август 1916г. противникът започва стоварването на артилерия и боеприпаси в Солунското пристанище и подвозването им до Дойранската позиция, което показва намеренията за организиране на настъпателна операция.

Противникът изпраща срещу 2/2 бригада 17-та френска колониална дивизия и 26-та английска дивизия, поддържани от многобройна, предимно тежка артилерия.
Двете вражески дивизии си разпределят усилията. Французите настъпват от Дойранското езеро до село Долджели, а англичаните - от същото село до село Крещели по Дъбовия гръбнак. Те разчитат на силната си разнокалибрена артилерия и на изобилието от своите снаряди, превозвани свободно по жп линията от Солун.

Настъплението започва на 9.VIII.1916г. с ураганен артилерийски огън по цялата Дойранска позиция. Артилерийската подготовка започва в 4.00ч. сутринта и продължава през целия ден. Българските позиции се превръщат във врящ казан, в гейзер от пръст и камъни. Не остава и метър неразоран от тежките снаряди. Германската тежка артилерия не може да противодейства, защото противниковите оръдия са добре прикрити в гънките на местността. Техният огън накрива позициите на нашите батареи и причинява загуби. Освен това са прекъснати и телефонните връзки между пехотата и артилерията. Под непрестанния огън, въпреки големите жертви от тяхна страна, българските свързочници успяват да поддържат линиите в изправност.

14 часа продължава убийствената канонада на съглашенската артилерия по българските позиции. Това е и първата мощна артилерийска подготовка на Македонския фронт, проведена в такъв мащаб.
След спирането на огъня, полковник Хр. Чаракчиев, очаквайки пехотната атака, решава да усили предната позиция. През нощта срещу 10.VIII.1916 на позицията до 4-та Чепинска дружина се развръща и бригадния резерв - 1-ва дружина на Чепинския полк. Заповедта на командира на бригадата е категорична: двете дружини да отбраняват недобре укрепената Предна позиция до последна възможност. Отстъпление само по заповед отгоре!

На 10.VIII.1916г. призори огънят на противника е подновен, като към 8.00ч. става барабанен. След пренасянето му в дълбочина плътни френски и английски пехотни вериги започват атака.
Два полка от 17-та френска дивизия започват атака. Попадайки в зоната на действие на българската артилерия на 1 км. от позицията на охранението, те са разпръснати от артилерийския огън. Въпреки, че артилерията на противника веднага открива масиран огън по нашите батареи, те не престават да громят френската пехота до отстъплението й.

Към 10,30 ч. противникът провежда втора атака. Бойното охранение е принудено да се оттегли, но отново артилерията ни принуждава противника да отстъпи. Охранителната позиция е заета отново от български войски.

След този втори неуспех върху предната позиция и връх Каварналиев се изсипва бесен артилерийски огън. Особено тежък е огъня на фланговите батареи, разрушаващи нашите окопи и телените мрежи. Поради голямото разстояние от артилерийските ни позиции, само една 105 - мм. батарея има възможност да отговори на огъня и то по наблюдателните пунктове, ослепявайки по този начин противниковата артилерия. Поради тази причина командването й прехвърля огъня срещу българските батареи, изоставяйки разрушаването на Предната позиция. Действайки по този начин, българските артилеристи осуетяват разрушаването на позицията, която изиграва своята огромна роля за поражението на съглашенците.

До 14.VIII.1916 противникът води масиран артилерийски обстрел на българските позиции, усилвайки своята артилерия, включително и със 180-мм. оръдия. Българските отбранителни съоръжения са многократно разрушавани и поправяни. За тези четири дни българските войни изоставят само една своя охранителна застава. Навсякъде се копаят нови укрития и се доукрепяват позициите. Войниците са наясно, че отстъпление не може да има. То би довело до разгром на Българската армия и капитулацията на България.

На 10, 15, 16 и 18.VIII.1916г. тракийци отбиват 4 атаки.
През нощта срещу 15. VIII. 1916г. съглашенските войски започват нова атака. Под прикритието на барабанен артилерийски огън, френската пехота успява да изтласка няколко наши левофлангови застави. Срещу връх Каварналиев, подложен на жесток обстрел, през нощта са проведени две атаки, отбити от защитниците. В 6 ч. сутринта последва нова масирана атака, при което командването е принудено да изтегли заставата в разположението на Предната позиция. Противникът, преодолял вече позицията на охранението, започва вече атаката на предната позиция. Артилерията му бие непрестанно по нашите окопи и батареи.

Но щом пехотата му се появява на бойното поле, българската артилерия открива преграден огън. Българската пехота излиза от укритията си и също открива пушечен и картечен огън. Французите не издържат и отново побягват назад.След отстъплението на френските войски, нашата артилерия прогонва французите от връх Каварналиев, след което охранителната застава отново го заема. Самият връх се извисява над предната позиция и оставянето му във френски ръце е недопустимо. Изяснява се, че френското командване е решило да пробие Дойранската позиция именно в участъка на 2/2 бригада на полковник Хр. Чаракчиев. На другите участъци от фронта цари затишие. Всички сили и средства на противника са съсредоточени срещу слабата и недовършена отбрана в този участък. Надценявайки мощта на артилерията си, френските генерали смятат, че българските войни ще бъдат респектирани от нея. Сметките им се оказват погрешни и водят до големи загуби и до катастрофалното им поражение впоследствие.

За усилване на бригадата командирът на Тракийската дивизия генерал - майор Д. Гешов изпраща на полк. Хр. Чаракчиев две дружини от Троянския полк и две батареи от резерва. Те са оставени в бригаден резерв, а двата полка получават всички свои дружини. Командирът на Чепинския полк, подполковник Рачов, по заповед на командира си, заема с две дружини Предната позиция, за да се даде решителен отпор още на нея.

Очаквайки всеки момент решителни действия от страна на противника, командирът на бригадата издава бойна заповед за усилване на вниманието на бойците. Тя завършва така: "...Вземете всички мерки, да срещнем противника с достойнство. Да се напомни на всички, че от задържането на тази позиция зависи съдбата на целата армия и бъдещето на България. Дерзайте, победата е наша!"

На разсъмване на 16.VIII. 1916г. френската артилерия отново открива масиран огън по българската отбрана. Към 8 часа огънят достига максималната си сила.
Под прикритието му цялата 17-та френска дивизия започва нова атака. В тила й е съсредоточена английската пехота. Отбраняващата се на връх Каварналиев 9-та Чепинска рота се сражава до последна възможност, след което е изтеглена на предната позиция.

В полосата на 9-ти Пловдивски полк противникът отхвърля охранителните застави, стремейки се да нахлуе в Главната позиция. В района на Бастион № 3 подпоручик Константинов вдига взвода си в контраатака, увличайки и отстъпващите бойци. Шепата български юнаци, подкрепяни от артилерията, се нахвърля върху самоуверения противник и го прогонва от позициите.

През този ден противникът успява да завладее само връх Константин и три охранителни застави. Но надвисва застрашително над връх Княз Борис. Между него и височина Ловчанска се намира само плиткита редица на Чепинските окопи. Българското командване взема навременни мерки да заздрави отбраната на участъка с изпращане на подкрепления и довършване на укрепленията. Всичко това се извършва под непрекъснатия огън на френската артилерия, която разполага с достатъчно снаряди.
За боят на 16 .VIII.1916г. майор Недев в книгата си "Дойранската епопея" пише: "В този ден Тракийци с непоколебимото си държание сломиха една отлично подготвена с масов артилерийски огън и произведена от французките многобройни войски атака. Оставил в покой съседите, съсредоточил всички усилия тук, врагът получи от Чепинци и Пловдивци ясен и недвусмислен отговор, че в стремежа да навлезе в пределите на нашата бащина земя, той требва да бъде готов да употреби грамадни напрежения и рискува скъпи жертви, защото българинът знае да защитава Отечеството си и юнашки се бие..."
През цялата следваща нощ срещу 17.VIII.1916, българската отбрана е подложена на обезпокоителен артилерийски огън, презназначен да изцежда силите на българските войни.

С изгрева на слънцето огънят достига интензивност, недостигана досега. Френската артилерия не пести снарядите, разчитайки да проправи безпрепятствен път на своята пехота през разораните позиции на Чепинци и Пловдивци.

Пехотната атака започва от завладените предния ден височини Стъклен и Каварналиев. Срещу ротата, отбраняваща Чепинските окопи, се спускат гъсти вериги, които я принуждават да отстъпи на Ловчанската височина. Проведената контраатака не дава резултат. Противникът прониква в тила на височина Княз Борис от Предната позиция, чието положение става много тежко. Затова командването на бригадата организира нова контраатака. За целта 9-та рота е подкрепена от 5-та от главната позиция. Прикривани от съсредоточен артилерийски огън, двете роти отхвърлят противника и си възвръщат Чепинските окопи, възстановявайки положението.

Към 14 ч. битият противник започва нова силна атака, подкрепяна от мощен артилерийски огън. Главният удар е насочен срещу височините Княз Борис и Генерал Жеков. Ответният удар на българската артилерия проваля и тази атака. Но положението остава напрегнато.
Френската пехота се окопава на около 500 м. от предната позиция, поддържана от огъня на картечници, разположени на връх Каварналиев. Освен това е обходен десния фланг на височината Княз Борис и се открива тила на цялата Предна позиция.

Отбранителните съоръжения по върховете са силно разрушени. Разкъсани са телените мрежи пред по-голямата част от фронта на бригадата. Незаети остават разрушените Чепинските окопи. Само точният огън на нашите батареи не позволяват на противника да обкръжи позицията.
При това положение полковник Хр. Чаръкчиев взема спешни мерки за прегрупиране на пехотата и артилерията, за да се попречи на противника да развие настъплението и да бъде отхвърлен на изходните позиции. Усилва с войски най-застрашените направления, като пренасочва огъня на артилерията към тях. Командирът отново напомня на своите юнаци, че и дума не може да става за отстъпление, а да се вдъхновяват от желанието да унищожат врага.

Още след полунощ на 18.VIII. 1916г. противникът започва нова масирана атака, поддържана от барабанен артилерийски огън. Срещу Пловдивския полк, отбраняващ Дъбовия гръбнак, настъпва 26-та английска дивизия. Още преди да достигнат охранителните застави, англичаните са принудени да отстъпят. Огънят на българските войни е съкрушителен.

Срещу левофланговият Чепински полк настъпват гъсти френски вериги. Французите се опитват да обходят връх Княз Борис и да обкръжат Предната позиция. Организираният предварително преграден огън, съчетан с пушечния и картечен огън на защитниците, спира атаката. Освен това, обхождащият противник е контраатакуван в тила си от ротите от връх Пазарджик и от резервната дружина и зашеметен започва да отстъпва. С удар "на нож" е отхвърлена и френската пехота, щурмуваща връх Княз Кирил.
Към 01.30 ч. атаката е отблъсната. Опитът на англичаните да настъпят е отбит само с артилерийски огън.
През целият 18.VIII. 1916г. вражеската артилерия държи под обстрел позициите на Тракийската бригада. Но нови атаки не последват. Две дивизии - 17-та френска и 26-та английска, са разгромени от два български пехотни полка - 9-ти Пловдивски и 27-и Чепински. Основният удар на тези две дивизии е отразен от две Пловдивски роти и двете Чепински дружини, отбранаващи предната позиция.
След 10 дена боеве противникът е разгромен и сам прекратява атаките си. Нито французите, нито англичаните успяват да постигнат сериозен успех.Съглашенците дават големи жертви. Загубите им са над 3 200 души.

В течение на 9-дневни непрекъснати боеве 2/2 бригада е почти обезкървена.Тя дава 1416 души загуби. 27-и пехотен полк дава 1106 души загуби, а 9-ти пехотен полк-250 души. Сред артилеристите ни има 60 души загуби.

Големите загуби на Чепинци са в резултат на недовършените отбранителни съоръжения, плитките окопи, липсата на достатъчно укрития за бойците от артилерийския огън, вследствие на което защитниците на предната Дойранска позиция се оказват силно уязвими на неприятелския огън. Всички тези недостатъци са изяснени и отстранени от командването. Разкривайки замисъла на противника да предприеме ново настъпление на същия участък на фронта, българските войни превръщат Дойранската позиция в непристъпна крепост, строшила многократно зъбите на многочисления и добре въоръжен противник.

2/2 бригада обаче успява да запази позицията си и да постигне славна победа. След боевете е изтеглена за възстановяване и почивка. После на Дойран идва редът на 9-та Плевенска дивизия на генерал Владимир Вазов да твори чудеса от храброст в защита на границите на обединеното Отечество. До 19 септември 1918г. Дойран ще стане масова гробницата на французите, англичаните и гърците за чест и слава на България и на непобедимите й дойрански защитници.

Източник: Янко Гочев