Сине мой

seen
2761
facebook
Сине мой

"Сине мой!" е стихотворението - апотеоз на родолюбието. Стамен Панчев е български поет и учител, загинал в Балканската война. Роден на 1 декември 1879 г. в град Орхание (днешният Ботевград). Участва като доброволец в Балканската война. В първите дни от войната Стамен пише на баща си: ''За всичко мисля, но най-вече за детето ми. Моята синовна молба е да не оставяш на чужди хора да се грижат за него. Ако мен загубиш, оставям ти Павел за син. Отечеството, вярвам да се погрижи и да вземе под закрилата си ония, чиито бащи са сложили кости за него, за неговата чест и слава, за неговото велико бъдеще ....”

На 16 март 1913г. той пристига в частта си при Чаталджа. Възложено му е да охранява брега на Мраморно море при Ялос. При третата атака, на 17 март 1913г., получава две тежки рани в стомаха и дясната ръка от обстрелващ ги английски военен кораб. Приет е в лазарета и стоически понася болките. Надеждата за живот не го напуска до смъртта му в 8 часа и 10, на 23 март 1913 г., когато притиснал снимката на 3-годишния си син Павел, Стамен Панчев затваря очите си за последен път. Погребан е същия ден на най-голямата височина между селата Кадъкьой и Елбасан, край гръцките гробища.

Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!
Сине мой, аз те благославям,
нека бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям -
свет завет на грижовен баща.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето богатство ти е той,
с него татко ти не ще загине -
ще живее с тебе, сине мой!
Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците деди,
гражданин бъди ти всявга скромен,
честен в мисли и в дела бъди.
Вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил` в бой,
дай живота си за края родни -
БЪЛГАРИН БЪДИ ГОРД - СИНЕ МОЙ!
Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя ти баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой -
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!