Тиквешко въстание

"Вие сте стари сърби. Българите ви асимилираха. Сега, когато ние сме тук, ще си бъдете отново сърби. Ако не се съобразявате с това, което ви казвам, ще ви избия всички."

Тиквешкото въстание избухва на 15 юни 1913 г., след като сръбските власти започват да извършват масови репресии над населението. Прогонени са всички свещенници и учители по български език. Всеки българин е можело да бъде убит, ако не каже, че е сърбин. В условията на тази напрегната обстановка ВМОРО взема решение за въоръжена борба. На 26 май ръководителите на организацята в Кавадарци получават окръжно писмо, че към тях се придвижват четите на войводите Марко Иванов, Милан Матов, Панайот Карамфилович, Петър Чаулев, Милан Гюрлуков и други. Проведено е събрание на 28 и 29 май край село Бегнище, където всички българи са единодушно за въстание.

На 13 юни на събрание във село Ваташа е решено, въстанието да се съгласува с действията на българската армия. Събитията обаче изпреварват и на 15 юни край Ваташа, сръбските войски откриват четата на Дончо Лазаров и въстанието избухва преждевременно.

Първоначално въстаниците имат успех и на 19 юни е освободен Кавадарци и наложено българско управление. На 20 юни към града настъпва 30 000-на сръбска войска опожаряваща всичко след себе си. На 22 юни към въстаниците се присъединяват още няколко чети, на Христо Чернопеев, Васил Чекаларов. На 23 юни се водят неравни сражения със сръбската армия. Въстанниците отправят апел към българската армия за помощ, но за съжаление тя няма как да помогне защото води неравна битка с войските на Гърция и Сърбия.

На 24 юни въстанниците напускат Кавадарци, а цялото цивилно население бяга в планините. На 27 юни щабът на въстанниците решава да прекрати въстанието и невъоръжените хора да се върнат по домовете си. Те са подведени и от сръбския комендат на Кавадарци, че ще гарантира живота и имота на завърналите се. Въпреки това в Кавадарци и околните селища започват масови насилия. Завързани са 150 човека на колове, държани са 30 часа без храна и вода, по-късно избити и оставени непогребани.

Общо жертвите в Кавадарци са 363 души, в Неготино - 230, а във Ваташа – 40 души. По данни на Карнегиевата комисия броят на жертвите на Тиквешкото въстание е над 1000 души.