Войводата Тома Давидов

Тома Давидов е български офицер с чин поручик и войвода на ВМОК и ВМОРО.
Роден е на 20 април 1868 г. в Ловеч. Завършва медицина. Като доброволец се сражава в Сръбско-българската война в 1885 г. После завършва Военното училище в София, където е съвипускник на Гоце Делчев и Борис Сарафов. Участва в четническата акция на ВМОК през 1895 г. като войвода на чета в 3- та Серска дружина в състав от 200 души. Дружината влиза в Неврокопско и превзема Доспат. От тогава до края на живота си се отдава на борбата за освобождение на поробените българи в Македония.
През 1899-1901г. е член на ВМОК на Борис Сарафов и негов подпредседател. Като такъв има огромни заслуги за подема на революционните борби в Македония и Одринско.

През септември 1902 г. Т. Давидов, огорчен от вътрешните ежби във ВМОК, заминава за Македония начело на чета. Г.Делчев го назначава за войвода на ревизионната чета на 2-ри Битолски революционен окръг, след като Т. Давидов му заявява: ''Не съм от Македония, но за свободата на Македония съм готов всеки момент да дам живота си. Ще отида там, между народа на братска Македония, да умра, а не тук да тровя душата си за нея.''

Като главен ревизор на четите в Битолския революционен окръг Т. Давидов обикаля Охридско, Битолско, Демирхисарско и се грижи за военната подготовка на войводите и четниците, засилва дисциплината и бойния дух с оглед на предстоящото въстание. Много бързо Т. Давидов спечелва доверието на всички районни войводи, които го боготворят за неговите воински и човешки качества.

На 14 март 1903 г. Т. Давидов получава съобщение, че Горнодебърската чета на войводата Деян Димитров е обсадена в село Ърбино и веднага вдига своята чета, заедно с въоръжени селяни от околните села, за да се притече на помощ.

На 15 март 1903 г. Т. Давидов пристига близо до Ърбино заедно с 80 души, но сражението вече е свършило.Ввойводата Деян е разкъсал обръча и се е изтеглил. Под село Оздолени, Охридско четата се натъква на башибозук и при завързалото се сражение поручик Т. Давидов е смъртоносно ранен. След убийството на войводата избухва ''Давидова афера'', при която са арестувани около 164 души от цяла Дебърца. Неговите другари го носят върху комитски саркофаг - три напречно поставени пушки.

Признателните селяни го погребват в местността Градище в Слатинската планина, като превръщат неговия гроб в място за поклонение. Местността се нарича ''Давидов гроб''. Мястотo на Т. Давидов като главен войвода в Охридско заема Христо Узунов.