Люлебургаско-Бунархисарска операция
Победоносната операция на 1-ва и 3-та Български армии на линията Бунархисар - Люлебургас -
15 - 19 октомври 1912г.
След успеха на Лозенградското срещно сражение, където само за шест бойни дни 3-та армия изминала с бой повече от 120 км., не се предприема по-нататъшно преследване. Това дава възможност на противника да изживее паниката и да се организира за отбрана на рубежа Бунархисар - Люлебургаз. Оттеглилите се турски войски били усилени със 126 000 души, 96 тежки картечници и 342 оръдия.
Българското командване без добре организирано войсково разузнаване погрешно смятало, че в досегашните боеве е разгромило само авангардите на първоешелонните турски дивизии. Едва към 13 октомври 1912 г., когато обстановката се изяснила, била дадена директива за настъпление.
В изпълнение на този замисъл на следващия ден І и 3-та армия с около 108 000 души, 116 тежки картечници и 360 оръдия подновяват настъплението.
В състава на 3-та армия влизат 5-та пехотна Дунавска дивизия с генерал Павел Христов, 4-та пехотна Преславска дивизия с генерал Климент Бояджиев и 6-та пехотна Бдинска дивизия на генерал Православ Тенев.
До 15 октомври 1912г. те заели изходно положение за настъпление и се подготвили да атакуват по височините западно от р. Карагачдере.
Рано сутринта на 16 октомври 1912г. българската артилерия открила огън по противника. Бойците от 18-и и 20-и пехотен полк тръгнали в атака с удар ''на нож”. Много успешно се развило настъплението и на 3-та пехотна дунавска бригада, която до вечерта излязла северно от чифлика Теке.
Същата сутрин минала в настъпление и 4-та пехотна Преславска дивизия, която попада под силния огън на турската артилерия. Командирът на дивизията заповядва цялата артилерия да открие огън за подаване на противниковата пехота и артилерия. С това се заражда централизирано използуване на артилерията в нашата армия. Започва тежък артилерийски двубой. Решителни бойни действия води през този ден и 6-та пехотна Бдинска дивизия. Към обяд противниковата съпротива се засилва и става особено ожесточена пред 36-ти пехотен полк, който бил принуден да спре. За облекчаване на положението е насочен 35-ти пехотен полк. Лично командирът на дивизията генерал Тенев, застава пред бойния ред, със сабя в ръка повел бойците в атака.
Дивизиите на 1-ва армия този ден настъпват твърде бавно. Вина за това имал командващият генерал лейтенант В. Кутинчев, който приема с неохота обединяването на армията му с 3-та армия, под общото ръководство на генерал-лейт. Радко Димитриев. По същество това са първи стъпки към създаването на висше оперативното обединение - фронта.
По това време главното командване е в Стара Загора, значително отдалечено от войските на повече от 120 км.
Командващият обединените армии решили да пренесе усилията от десния на левия фланг, за да притисне противника към Странджа планина. Командващият 1-ва турска армия Абдулах паша, като че ли разгадава замисъла на ген. Радко Димитриев и засилил натиска си срещу 4-та и 5-та пехотна дивизия, като срещу тях се понесли плътни турски вериги. Срещу един български боец връхлитали по няколко турски. Въпреки мъжеството и героизма, нашите бойци били принудени да отстъпят. Недочакали заповедта за въвеждане в боя на второешелонната бригада, по инициатива на войниците и младшите офицери от нея бригадата преминала в настъпление.
В затруднение изпада при Бунархисар 5-та пехотна дивизия, която след контраатака на противника била принудена да се оттегли. Само 3-та й бригада с мъка задържала завзетите височини.
На предложението на командира на дивизията да се оттегли, бригадният командир отговорил: ''Нам и тук ни е добре!”
По-успешно се развива през деня настъплението на 6-та пехотна дивизия. Отбраняващата се пред нея турска дивизия ''Ушак” е принудена да отстъпи. Все пак ограниченият успех на нашите две дивизии смутил командващия 1-ва турска армия и на 18 октомври 1912г. той заповядва всеобщо оттегляне. Окуражени от това, на много места бойците и командирите от 5-та пехотна Дунавска дивизия сами минават в настъпление.
Много стремително настъпила и 3-та бригада към Пуралия, което разколебало противника.
От 19 октомври 1912г. започва общо отстъпление на цялата 1-ва турска армия към Чаталджа.
Много стремително настъпила и 6-та пехотна дивизия. И този път въпреки благоприятните условия, преследване не се провело.
Данните за силите и възможностите на противника били недостатъчни и неверни. Получил директива от главната квартира, командващият 3-та армия взел решение ''да спре двете армии, с цел да се устроят и попълнят запасите”.
Отново била пропусната благоприятната възможност за разгром на турските войски в Източна Тракия и успешно завършване на войната. Независимо от това победата на българската армия при Люлебургаз - Бунархисар е значително достижение на българското военно изкуство. Не случайно кореспондентът на вестник ''Таймс” пише : ''…Истински герой на деня е българският пехотински войник… Търпелив, издръжлив, весел и засмян… в решителния момент той се явява в един нов, удивителен лик. На него всичко се дължи - сполуката и победата.”
Творчеството в боя, инициативата на малките командири, личният пример, мъжеството и героизмът, взаимодействието между пехотата и артилерията, решителността при настъплението и твърдостта при отбраната са фактори съдействали за победата на българската армия.
Това е най-кръвпролитната операция в цялата война. 20 162 са убитите и ранените български войници. Турските войски губят между 25 и 30 000 войници, 2800 са пленниците, 42 - завзетите оръдия.
