Никола Корчев - спасителят на Самарското знаме

Никола Корчев е роден през март 1836 г. в село Горна Диканя, Радомирско. Той е висок и едър мъж. Женен е в с. Долна Диканя, където се премества да живее и е стопанин на воденица. Работи като локомотивен машинист на Хиршовата железница и жп линията Русе-Варна, след което емигрира в Румъния.

По време на Руско-турска война (1877-1878) се записва в Българското опълчение. Опълченец от 3-а рота на 3-а опълченска дружина. Служи под командването на подполковник Павел Калитин. По време на битката при Стара Загора на 31 юли 1877 г. се води голяма борба за Самарското знаме. Загиват последователно знаменосците унтерофицер опълченец Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и дружинния командир подполковник Павел Калитин. Знамето е спасено от стихийно сформирана се знаменна група след страховит ръкопашен бой. Никола Корчев с невероятна храброст, воля и сила на духа се добира до Самарското знаме, откъсва го от дръжката и го предава на друг опълченец, за да не бъде пленено от турците. Заради подвига си е награден с Войнишки кръст ''За храброст.''

След Освобождението е последният знаменосец на Самарското знаме в Радомир, където е била разположена 3-та опълченска дружина. След демобилизацията се установява във Варна.
На тържествата през 1902 г. на Шипченските височини, когато е открит и осветен новопостроеният храм-паметник, художникът Ярослав Вешин вижда достолепния знаменосец на Самарската светиня. Макар след години, изпраща телеграма до дядо Никола, че желае да го нарисува със знамето в ръце. Картината е завършена през 1911 г. и получава голяма популярност.

Никола Корчев остава в историята като един от спасителите на Самарското знаме. Умира на 29 август 1921 г. във Варна. Костите му са положени в храма-костница на Шипка.