Битката на Косово поле - ноември 1915 г.

Битката на Косово поле през ноември 1915г. е кулминацията на войната против Сърбия.
След разгрома на сръбските войски в Поморавието и Македония на Косово поле в края на октомври 1915г. се изтеглят основните сили на сръбската армия, заедно с крал Петър и сръбското правителство.Тук сръбското главно командване решава да води битка на живот и смърт с българските войски. 

Косовската операция се провежда от 1-ва българска армия на генерал Климент Бояджиев и северната група на 2-ра българска армия, командвана от началника на 3-та Балканска дивизия генерал Никола Рибаров. Подкрепа оказват и част от силите на 11-та германска армия на генерал Макс фон Галвиц.
За отбрана Сърбия разполага с остатъците от Тимошката войска и 2-ра армия около 7 пехотни дивизии, които имат задача да преградят направленията, водещи към Косово поле.

Битката започва на 1 ноември 1915г. с форсирането на река Морава от 1-ва армия и с атаката на сръбската позиция при Гиляне от войските на генерал Н. Рибаров. Сраженията са много ожесточени. Сърбите се съпротивляват упорито, но методично са бити по всички линии, като българските войски отразяват дори сръбски контраудари. Българското настъпление към вътрешноста на Косово поле продължава около месец.

На 10 ноември 1915г. 9-та Плевенска дивизия завзема с бой град Прищина. Пленява 10 000 сърби, 50 оръдия, 22 картечници, 150 автомобила и много боеприпаси.
На 16 ноември 1916г. 3-та Балканска дивизия овладява с бой Призрен. Тук са разгромени главните сръбски сили и са взети огромни трофеи, в това число файтона на сръбския крал Петър. Пленени са 20 000 сърби с 30 оръдия и гаубици.

Очевидецът Луи Едгард описва сръбският погром така:
''В битката при Призрен взеха участие около 100 000 сърби със 100 оръдия. Половината от тая войска остана на полето или бе пленена от българите. Когато сърбите изгърмяха и последните си гранати, разгробиха оръдията, хвърлиха лафетите им в реката, а самите те се разбягаха. Цялото Косово поле до Призрен бе осеяно с човешки и животински трупове, ракли, коли и автомобили. След това сръбският Генерален щаб изгуби всякакво влияние над войниците си като организирана сила. Ротите, дружините, полковете, дивизиите и корпусите се пръснали в страшна безредица. Настъпи най-страшното в една война.''
Следва атака и овладяване на град Дяково на 21 ноември 1915г., с което битката за Косово поле завършва окончатлено с българска победа.

Сръбската армия понася много тежки загуби и фактически се разпада. От 400 000 - на групировка в началото на битката от нея оцеляват след тежък зимен преход пред Албанските планини едва около 110 000 души начело с краля и правителството, евакуирани на гръцкия остров Корфу. Българските войски овладяват Косово поле, а Сърбия прекратява съществуването си като държава.