Битката при Мустафа Ачи и Азаплар

На 21 септември 1916 г. конната дивизия на генерал Иван Колев води неравна битка при Мустафа Ачи и Азаплар. Битката е описана от Йордан Йовков в разказа му "Мустафа Ачи".

Тогава 17-та румънска бригада мощно атакува. Българите са изтласкани до Азаплар. Предните части на смелата родна войска са погълнати от огромната маса на противника. Власите съвсем скоро ще превземат окопите, а след тях и оръдията. Привечер картечниците заглъхват, а куршумите са на свършване. Румънците се чувстват победители, а 17-та бригада се готви за триумф. Но не така смята майор Г. Векилски.

От българска страна, командирът на батареята, младият майор Георги Векилски, решава да вдъхне кураж на своите бойци. Той се отправя към отстъпващите българи и застава пред тях, блед и спокоен, с онова мъжество, което в такава критична ситуация е отредено само на избраните. Пред войниците си той изрича:

''Тук ще умрем, но нито крачка назад. Тури ножа!“

Последните резервни ракли са извикани напред. Щиковете застават на дулата на пушките. Векилски издава нареждане - българите се струпват на 6 карета около 6-те оръдия. Командирът издава поредната заповед: ''Батарея, мерник нула. Поправка 50!“ От отсрещния хребет се появяват гъсти румънски редици. Бойците на майор Векилски тръпнат в очакване, знаейки, че мнозина от тях ги очаква смърт. Мигом щом врага се подава, гласът на командира изгърмява със заповед за стрелба. Залповете на конната батарея, както и усилията на малцината български пехотинци, спират временно настъплението на враговете. Важно е да се отбележи, че освен румънци на бойното поле срещу българите е имало и руснаци. Йовков продължава с описанието на невиждания героизъм:
'' И всички викат ура. Те бяха шепа хора. А ставаше някакво чудо и в него възкръсваше сякаш старинна легенда.“

Това е повратната точка в битката. Без намесата на майор Векилски сражението при Мустафа ачи би било обречено. Румънците са забавени, макар и временно, и дават шанс на укрилите се конни полкове на генерал Колев да атакуват. Военачалникът изчаква търпеливо, при него постоянно пристигат ординарци, които му съобщават: ''Генерале, неприятелите са на 500 крачки. Те са на 400 крачки“. Накрая при него идва и последният ординарец: ''Господин генерал, на 300 крачки са до батареята“. Иван Колев твърдо заповядва:

''Дивизията в атака!“

Българските ескадрони се понасят в атака. На първа линия е Лейбгвардейският конен полк, следван от 3-ти и 4-ти конен полк. Фронтът се разгръща на 2 километра, като българската кавалерия подминава батареята и нейните смели защитници и връхлита върху румънците. Единствено прикритието на нощта спасява враговете от тотален разгром. Победата на бойците ни е забележителна и се дължи изключително на смелите действия на Георги Векилски.
Самият фелдмаршал Аугуст фон Макензен се прекланя пред гения на българския войник. Славният германски пълководец отива в щаба на българската армия и лично поздравява командира на конната батарея, както и неговите бойци. Разбитите румънци също оценяват тактическия ход на българската армия.

Подвигът на Георги Векилски го превръща в герой на цяла Добруджа. Той удържа до последно позициите си и печели ценно време за своя висшестоящ, за да стигнат българите до победа. Майорът става любимец на войниците си. Той е от онези войни, които са достойни само за уважение. Смелостта му е безмерна. Свидетели разказват как той винаги застава на открита позиция на бойното поле, вдъхва невероятен кураж на българските бойци и всява страх и смут в редиците на неприятелите. В началото на 1917г. Г. Векилски е повишен в майор и оглавява новосъздаденото конноартилерийско отделение. Умира при недокрай изяснени обстоятелства през 1918 г.