Генерал-лейтенант Янко Драганов

Генерал - лейтенант Янко Драганов - началник на 1-ва пехотна Софийска дивизия във войната срещу Румъния и Русия за освобождение на родната му Добруджа през 1916г. 
Роден: 29.03.1859г. в Тулча, Северна Добруджа.
Образование: Юнкерското пехотно училище в Одеса, Русия (13.07.1878-30.08.1880), Втори випуск на ВНВУ в София.
Военна служба:
1877 - Доброволец в конна чета в Тулча;
22.12.1877 - Опълченец в 1-ва рота на 12-та дружина на Българското опълчение;
1879-1880 - Юнкерското пехотно училище в Одеса;
1880 - 15-та пехотна дружина;
1884 - 3-ти пехотен Бдински полк;
11.1885 - Участник в Сръбско-българската война. Началник на общия резерв на Видинската крепост (част от Северния отряд, създаден за отбрана на Северозападна България) по време на отбраната на Видин. Началник на Бреговския отряд.
1886-1887 - Командир на парахода "Голубчик";
1887 - Командир на 3-и пехотен Бдински полк;
1889 - Командир на 24-и пехотен Черноморски полк;
1895-1897 - Командир на юнкерската дружина във ВНВУ в София;
1903-1905 - Командир на 6-ти пехотен Търновски полк;
1905-1908 - Командир на 2-ра бригада на 1-ва пехотна Софийска дивизия;
1909-1911 - Офицер от свитата на Н. В. Цар Фердинанд и Хофмаршал на двореца;
1913 - 18.09.1916 - Началник на 1-ва пехотна Софийска дивизия;
10-11.1915 - Участник във войната срещу Сърбия. Командва 1-ва Софийска дивизия в успешните боеве при Пирот, Бела Паланка, Лесковац и на Косово поле.
1-18. 09.1916 - Участник във войната срещу Румъния в Южна Добруджа. Проявява се в боевете при Тутракан и Сансанлар.
1917 - Началник на Главното интендантство;
1918 - В запаса.
Военни звания:
1878 - Унтерофицер;
30.08.1880 - Подпоручик;
30.08.1883 - Поручик;
24.03.1886 - Капитан;
02.08.1889 - Майор;
02.08.1893 - Подполковник;
02.05.1902 - Полковник;
18.01.1912 - Генерал-майор;
15.08.1917 - Генерал-лейтенант.
Умира: 23.11.1932г. в София от паркинсон. Според друга версия се е самоубил след дълго боледуване в дома си на ул. ''Шейново” № 12 в София.
Други биографични данни: Поради бавното преследване на противника на 18 септември 1916 г. е сменен след намеса на германския фелдмаршал Август фон Макензен.
В съобщението за смъртта му през 1932г., публикувано във вестник ''Отечество” (орган на Съюза на запасните офицери) се казва следното: ''Той загина усамотен. Тази вест изненада всички. За мнозина трагичният край на генерал Драганов ще предизвика учудване. Но за нас, запасните офицери, не е първи случаят на преживян трагизъм от един бивш български пълководец. Не е първият генерал Драганов, който свършва дните си изоставен и забравен от българското общество. Не е първият генерал Драганов, чиято служба на честно изпълнен дълг да се отминава с престъпно равнодушие и без най-малък признак за наистина заслужена почит.Всеки ден е свидетел на тежка болест и изоставеност на не един български запасен офицер, без разлика на чин.Смъртта на генерал Драганов подчертава колко е чувствителна душата на българския офицер, колко е голямо огорчението и разочарованието от днешната духовна поквара, която руши всичко свято и чисто като идея и съзнание за възвишен граждански и отечествен дълг.Единственото прибежище на генерал Драганов бе Военният клуб. В определени часове той дохождаше с бавни старчески крачки, сядаше в един кът на кафенето или на верандата и тихо разговаряше с някой седнал при него. В повечето дни той седеше дълго време само с вярната си другарка г-жа Драганова. Нито един звук на негодувание, но нито един и на възторг, не издаваше бившият командир на 6-и пехотен Търновски на Н. В. Цар Фердинанд I полк и бойния дивизионер на славните полкове от Софийската дивизия при Тутракан и Сансанлар в Добруджа. Скромен служител на Царя и Отечеството бе генерал Драганов.Скромен човек, но със скрита гордост и чувство на достойнство. Всеки, който е служил под неговото началство, не може да не промълви с болка: Вечна му памят!””
Тялото на покойния генерал е съпроводено от почетна рота, на погребението му присъстват много действащи и запасни офицери, представители на Добруджанската организация, всички военни чинове и всички военни части от Софийския гарнизон, много граждани. Положени са венци от името на царското семейство, от служителите на Двореца и мн. др. Надгробни слова произнасят полковник Никола Хаджипетков (командир на 6-а пехотна дружина) и Аспарух Айдемирски - от Добруджанската организация. Със съпругата си Анастасия имат пет деца - дъщеря Каменка и синове Константин, Асен, Борис и Георги. Роденият през 1887г. в Русе Константин Дараганов става офицер кавалерист. Професията на баща си наследява и Георги.
Автор: Отговор на статията на генерал о. з. Христо Недялков "Действието на 1-ва дивизия в Сърбия през войната 1915г." - Спомени. Непубликувани - ВИБ, 1930г.
Награди:
Орден "За храброст" 2-ра, 3-та и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Свети Александър" 2-ра степен с мечове и 4-та и 5-та степен без мечове;
Орден "За военна заслуга" 3-та степен на военна лента.
Османски медал ''За бойни заслуги“