Йордан Силянов Пиперката - войвода от ВМОРО

Йордан Силянов Пиперката е роден на 13/23 юни 1870г. в село Козица, Кичевско, Вардарска Македония, тогава в Османската империя. Израства в много бедно семейство и не успява да завърши Битолската гимназия. Още млад отива в България, където работи във фурна.

В София се запознава с харамии, доброволци и участници в Кресненско - Разложкото въстание. Заедно с войводата Дончо Златков влиза за първи път в Пиринско. В 1895г. участва в Четническата акция на Македонския комитет в четата на Стоян войвода и Кочо Лютата. Влиза във ВМОРО през 1897г. в Кичевската чета на Дуко Тасев. Убийството на Муарем - бег, в което участва и Йордан Пиперката, го принуждава да напусне Македония и пак да замине в България. В Македония се завръща заедно с четата на Мирче Ацев в юни 1900г., след което обособява агитационно-организаторска чета от 4 души в Крушевско.

През 1901 г. е четник на Никола Русински, като след школовката при него става войвода на чета в Демирхисарско, в която влизат Гюрчин Наумов, Андрей Петров, Миале от Валмевци, Веле от Илино и Стрезо от Демирхисарските села.

До началото на Илинденско - Преображенското въстание обикаля също районите на Кичево и Крушево, в Брезово води голямо сражение, тогава негов подвойвода е Христо Стойков, а секретар му е Лечо Настев.
След март 1902г. го инспектират Георги Попхристов и Христо Узунов, заради оплаквания срещу своеволията му, но всичко му е опростено.

На Смилевския конгрес Йордан Пиперката и Димитър Матлиев са представители на Демирхисарския революционен район. През въстанието с 900 души въстаници напада албанското село Прибилци, после води бой и в местността Гюрчейца, Кичевско. След опожаряването на село Цер Йордан Пиперката с още трима четници отива да разузнае района на изгорялото село. При турска засада на 28 август 1903г.

Йордан Пиперката пада поразен от турски куршум. Заедно с четниците си е погребан тържествено в село Велмевци. След смъртта на Йордан Пиперката неговото място заема първия му помощник Димитър Дечев. Йордан Пиперката остава в спомените на народа, като за него се пеят много песни.