Посланик Николай Хартвиг

Николай Хартвиг - посланикът на Русия в Сърбия в периода 1909-1914г. Яростен българофоб и голям враг на България. Организатор на заговора за разгрома на България през Балканските войни 1912-1913г. Един от главните подпалвачи на Междусъюзническата война от 1913г., активен творец в изграждането на ''Велика Сърбия'' на Балканите.

Роден е на 16.12.1857г. в малкото градче Гора, в Кавлаз като син на военен лекар. По произход е немец. Получава висше образование в Новоросийския
университет в Одеса. Там едва 17-годишен завършва философския факултет. Увлича се много по музиката, но вместо това става дипломат. Той е представител на прибалтийските немци в руската дипломация. Започва дипломатчиеската си кариера в 1875г. като чиновник в Азиатския департамент. В това ведомство той прекарва целия си живот. Едновременно с това е редовен кореспондент на големия руски вестник "Новое время", където силно напада официалната руска политика заради пасивността й в Далечния и Близкия изток. На тази основа печели подкрепа сред руските военни кръгове, които също са недоволни от този курс на Петербург, заради който руските правителства са наричани "непатриотични".
България се сблъсква с него за пръв път през 1886-1888г. Тогава Н. Хартвиг е руски консул в Бургас. После защитава българската русофилска емиграция, която се бори за налагане на руското влияние в България. При министър граф Владимир Ламсдорф, който оглавява МнВР от 1900 до 1906г. Н. Хартвиг става най - влиятелното лице в министерството.

Като директор на Азиатския депатрамент от 1900 до 1906г. Н. Хартвиг разпростира властта си над цялото МнВР. Тогава като "дясна ръка" на граф Ламсдорф качествата му са оценени и от императора. Оформя се като важен кандидат за поста външен министър. Когато този пост се заема от Ал. Изволски обаче, през 1906г. Н. Хартвиг е изпратен за пълномощшен министър в Иран.

Българинът Д. Ганчев, който лично познава Н. Хартвиг разказва за престоя му в Иран следното: "…Тук той дълго не можа да се удържи, защото дойде в конфликт с английския представител, който поддържаше либералното течение между персийците. Хартвиг, по настояване от Лондон, бе махнат от Техеран и, може би, за наше нещастие проводен в Белград. "

През 1909г. Ал. Изволски го праща пълномощен министър на Русия в Белград. Тук става ключова роля в балканската политика на Русия. На 14.09.1909г. Н. Хартвиг пристига в Белград. Инструкциите му са да работи тясно в унисон със политиката на сръбското правителство и крал Петър. Целта е създаване на "Велика Сърбия" за сметка на разрушаването на Австро-Унгария. Той е фанатик панславист и се заема ревностно да изпълнява плана.

Последователно работи за унищожението на Австро-Унгария, което става негова фикс - идея. Сърбия е средството за реалозиране на този план , цената ще я плаща България. Играта на Н. Хартвиг в Белград е разкрита от Дж . Баучер. Той идва в България през април 1913г. от Белград. Среща се с Иван Гешов. За съдържанието на разговорите на Дж. Баучер с българския министър-председател съдим по писмото на Иван Гешов до М. Маджаров от 7.04.1913г. В него четем следното:
''… Според както ме уверява Баучер, който пристигна тук след едно престояване от 4-5 дни в Белград, Хартвиг е в дъното на сръбската история. Казал на Баучер, че Русия прави своя, а не славянска политика в Балканския полуостров , че тя иска една по-силна Сърбия, за да я употребява като оръдие против Австрия.''

В годините на Балканските войни и началото на Първата световна война от Белград той плете сложни комбинации и интриги в такъв дух. Придобива силно влияние, повече отколкото другите чуждестранни дипломати. Въздейства пряко върху министър-председателя Н. Пашич и дори върху крал Петър.
Опира се на сръбската "Черна ръка", която е под контрола на руското военно аташе в Белград Виктор Артамонов. Изпълнявайки инструкциите на Петербург, той изцяло моделира сръбската външна политика на антибългарска основа. Всичко, което твори в Белград е за сметка на България. Той става абсолютен господар на сръбската външна и отчасти даже вътрешна политика - признават сърбите днес. Според някои автори, познавачи на руската балканска политика Н. Хартвиг води С. Сазонов за носа си. Това е рядък случай в руската дипломация, когато посланик в балканска държава натрапва на титуляра на МнВР своя курс.

През пролетта и лятото на 1913 г. Н. Хартвиг е един от организаторите на войната против България. За България той е зловеща фигура, която плете коварни интриги и създава доста неприятности. Във всичките си действия и писма той защитава винаги Сърбия за сметка на България. Белградските политици признават, че по-добре защитава сръбските интереси от самите сръбски дипломати.
По това време Н. Хартвиг заявява: ''Българофилството на руското общество е един непрестанал още сантиментализъм - и то пакостен сантиментализъм.

Аз признавам само реалната политика, т.е политиката, която е насочена към служенето на националните интереси. А от тази гледна точка , какво може да ни даде усилването на България? - Само неприятности и услужнения. Силна една България ще бъде непременно наш противник. Тя ще се стреми старателно и настойчиво да завладее Цариград и Дарданелите, и в това свое стремление, тя ще се спре на един съюз с враждебната нам Австрия. Да се разберем с една силна България, ние не можем, защото нашите интереси ще бъдат непримиримо противоположни с нейните. Съвсем друга е работата със Сърбия. Тя е нашият естествен съюзник. Интересите на Русия и на Сърбия никъде не се стълкновяват - напротив, те навсякъде съвършенно съвпадат.''

Личен негов триумф става разгрома на България в Междусъюзническата война през лятото на 1913г.
Н. Хартвиг благославя изпълнителите на сараевския атентат, довел до войната. Екстремистката му просръбска и антиавстрийска позиция през юлската криза от 1914г. съдейства за разпалване на войната. Той мотивира крайната неотстъпчивост на Сърбия по въпроса за убийството. Н. Хартвиг дотолкова се вживява в ролята си, че не успява да оцени важността на последиците за света , Европа и самата Русия от войната, довела до гибелта на империята. В името на осъществяване на целите на панславизма Н. Хартвиг хвърля Русия в глобален риск, довел до разпадането й като империя през 1917г. и до налагането на престъпната болшевишка диктатура.
Н. Хартвиг умира внезапно от инфаркт на 10.07.1914г. Сърцето му не издържа, когато разбира, че Австро-Унгария отправя ултиматум на любимата му Сърбия и войната става неизбежна.