Стихотворения >> Тодор Александров

Тодор Александров

seen
3207
facebook
Тодор Александров

Тодор Александров

Заплакала планината,
пожълтяла ми и гората,
изсъхнали и нивята,
земята българска пак поробена.

Три пъти българите на война тръгвали,
безброй атаки ни нож правили,
всичките врагове победили,
съседите много уплашили.

Великите сили седнали,
бащина земя отново разкъсали,
българи в страшно робство оставили,
на проклети сърби и гърци андарти.

На слънцето му дожаляло
и над Македония изгряло,
раззеленила се гората,
усмихнала се и планината.

Май не ми било слънцето,
а най ми бил славен воевода,
воеводата – Тодор Александров
и страшните му комити.