Генерал-майор Алекси Попов, героят от Каймакчалан

Генерал - майор Алекси Попов - командир на 1-ва бригада на 3-та Балканска дивизия, началник на войските, които се защитават срещу връхлитащите съглашенски войски в епопеята при Каймакчалан през септември 1916 г.

На този връх за две седмици неговата бригада с главно ядро 11-ти пехотен Сливенски полк отбива 60 атаки на сърби и французи. С цената на хиляди български офицери, подофицери и войници убити и ранени. Жертвите на сърби и французи са в пъти по-големи.

Огромната заслуга за тази героична отбрана и истински подвиг на българския войнски дух е на командира на бригадата - полковник Алекси Попов. Умел организатор, тактик и не на последно място - вдъхновяващ пример на лична храброст! За което в последствие е произведен в генерал-майор и отличен с най-висшата степен на ордена ''За храброст''.

"Героят от Каймакчалан" през 1936 г. придружава "героя от Дойран" генерал Владимир Вазов при посещението им в Англия по покана на английските ветерани от Първата световна война.

Генерал - майор Алекси Георгиев Попов
Роден: 15.08.1870г. в Малко Търново в семейство на българи католици.
Образование: Българската гимназия в Одрин. ВНВУ в София (1892). Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия (1900-1903).
Военна служба:
1892 - завършва ВНВУ в София и е произведен в офицер
1900 - 1-ви пехотен Софийски полк;
1909 - Канцеларията на Военното министерство;
? - Началник-щаб на 9-та Плевенска дивизия;
? - Командир на 1-ва бригада на 3-та пехотна Балканска дивизия (11-ти Сливенски полк и 24-ти Черноморски полк) през Първата световна война;
12 - 30.09.1916 - началник на войските, отбраняващи се на Каймакчалан;
? - Началник на 3-та пехотна Балканска дивизия;
? - Началник на 5-та пехотна Дунавска дивизия;
1919 - В запас.
Офицерски звания:
02.08.1892 - подпоручик;
02.08.1895 - поручик;
01.01.1901 - капитан;
31.12.1906 - майор;
01.01.1911 - подполковник;
14.02.1914 - полковник;
01.01.1918 - генерал-майор.
Умира: ?

Други биографични данни: След края на Първата световна война е главен преговарящ от наша страна с Антантата относно съдбата българските военнопленници. Генерал Алекси Попов, или дядо Алекси, както го наричат в последните му години, завършва дните си тихо и скромно, като един достоен и горд човек в родния си град. Днес на мястото на малката му родова къща има само една поляна. Няма паметна плоча. И в списъците на генералите го няма!

От град Малко Търново да се засрамят и да сложат една плоча на героя!