Охридско-дебърско въстание

След края на Междусъюзническата война и подписването на Букурещкият мирен договор огромни маси от българи остават под ново по-страшно робство, това на сърби и гърци.

Въпреки петициите на ВМОРО и легациите на българските професори Любомир Милетич, Иван Георгов и Александър Балабанов, Великите сили остават безучастни в страданието на българите. След като ЦК на ВМОРО изслушва доклада на мисията взема решение с директива No 2 от 21 август 1913 г., разпратена до всички войводи и чети, да се възтанови куриерската мрежа и поднови борбата.

Задачите за подготовка на въстанието се възлагат на Петър Чаулев, Павел Христов и други дейци в тези райони. Те влизат във връзка и с албански революционери за съюз в борбата с новият враг. Взето е решение въстанието да избухне в началото на октомври 1913 г.

По непредвидени обстоятелства Охридско-дебърското въстание избухва месец по-рано. На 7-и септември е открита четата на Селим ага край Пешколия, който завързва сражение със сръбската войска. В тази обстановка въстават всички околни села в Дебърско и сърбите са прогонени. На 9 септември е освободен Дебър от български и албански чети. На 12 септември четите на Петър Чаулев и Павел Христов тържествено влизат в Охрид.

До този момент в хода на въстанието са пленени четири сръбски полка, заедно с офицерите си. За да потуши въстанието сръбското правителство мобилизира допълнително 100 000 души, а също моли и Гърция за помощ. В помощ на правителството се включват и сръбските чети на Черната ръка.

Организаторите на въстанието решават първо да освободят Кичево, а след това да се насочат към Битоля. На 17 септември Петър Чаулев разбива сръбските войски край Кичево и влиза в града.

На 18 септември сърбите започват настъпление по всички фронтове, като са подкрепени и от гръцки войски. На 19 и 20 септември след неравни битки българските и албански въстанници отстъпват на запад към Албания.

След като потушават въстанието сърбите започват масови репресии и зверства. Стотици села са залиени от лицето на земята, а жителите, които не са избягали са избити. По различни пътища повече от 30 000 българи успяват да избягат в България.