Стихотворения >> Тодор Александров
Тодор Александров
Тодор Александров
Заплакала планината,
пожълтяла ми и гората,
изсъхнали и нивята,
земята българска пак поробена.
Три пъти българите на война тръгвали,
безброй атаки ни нож правили,
всичките врагове победили,
съседите много уплашили.
Великите сили седнали,
бащина земя отново разкъсали,
българи в страшно робство оставили,
на проклети сърби и гърци андарти.
На слънцето му дожаляло
и над Македония изгряло,
раззеленила се гората,
усмихнала се и планината.
Май не ми било слънцето,
а най ми бил славен воевода,
воеводата – Тодор Александров
и страшните му комити.
