Румена войвода

Румяна Георгиева Павлова, известна като Румена войвода е една от малкото хайдути жени. Тя е реална историческа личност.

Родена е в село Гюешево през 1829г. Произхожда от борчески род на дервенджии. Дедо Павле, дядото на Румена бил непокорна глава с пълен силях ножове и пищови. Той с радост осигурил най-хубавата играчка на момичето - пищова. Губел си времето да учи Румена от дете да стреля.

Баща й се е наричал Георги и според него Румена се е родила в най-неподходящото време, когато дните са били неспокойни и мътни.

От 1856 г. излиза като хайдутин в гората и организира чета. Активната й дейност продължава до 1862г. Действа в Осоговоския балкан. Според някои сведения четата й е от 15-16 души комити.
“Румена от Каменичко с оръжие се явила с дружина от 15-16 души, която прави опустошения в осоговските села”, пише вестник “България” на 6 юли 1862 г.

Стоян Ковача е първият който се присъединява към четата и става байрактар на четата. Наричали я ''Планинската царица''. Бързината, с която се придвижвала четата, нощните нападения, изненадата, внезапните удари накарали насилниците в Кочани, Кратово, Щип, Крива паланка и Кюстендил да треперят. Четата била неуловима благодарение и на верните ятаци. Сред тях имало българи, каракачани и дори турци.

По-късно има опит да бъдат убити след предателство от техен четник. И двамата оцеляват, но четата се разпада и Стоян и Румена заминават за Румъния. Датата на смъртта на Румена войвода е неизвестна.

За нея е народната песен, в която се пее:
''Румена мома войвода,
турнала пръстен във бука.
- Който си пръстен удари, той ще войвода да бъде. Румена пръстен удари.
- Хайдете, момци, със мене, със мене, момци, при мене, я ще ви водим войвода! ''