Тутраканската битка

Крепостта Тутракан, известна още ''Румънският Вердюн'', която има две укрепителни линии, 15 форта, телени мрежи и вълчи ями, е превзета без обсада, след яростна двудневна атака ''на нож'' от българските войски. Тя е превзета от Трета българска армия под командването на началника на 4-та Преславска дивизия генерал Пантелей Киселов.

На 6 септември 1916г. Тутракан е освободен след мощните атаки на ''шопите'' от 1-ва Софийска дивизия и добруджанци от 4-та Преславска дивизия. Германското военно участие
е чисто символично. То е чрез смесения българо-германски отряд на майор Хамерщайн. Победата при Тутракан си е българска и това е безпорен факт, което не пречи на някои германски военачалници като генерал Лудендорф да си я присвоят.

Вестник "Мир" в броя си от 7 септември 1916 г. пише за бългрския триумф при Тутракан следното : "Вчера, 6 септември, в 2 часа и 30 мин. след пладне, в един жесток бой на втората отбранителна линия край Тутракан предмостовата Тутраканска крепост падна окончателно в наши ръце. Гарниизонът на крепостта капитулира. Пленени са 34, 36,40, 74,79, 80 и 84-ти пехотни полкове, две дружини от жандармерийския полк,

5 гаубичен и 3 тежък артилерийски полк, цялата крепостна артилерия и боеприпаси. Точният брой на трофеите и пленниците се привеждат в извесност. Трофеи: 2 знамена и повече от 100 модерни оръдия, между които и нашите батареи, откраднати през 1913 г. при град Фердинанд. Загубите на румънците в убити и ранени са колосални. Много румънски войници в паническото си бягство са се издавили в Дунава".

Само за две денонощия е унищожена елитна 40 000-на румънска военна групировка. Това е една от най-големите победи на Българската армия през Първата световна война, която учудва света и стряска всички врагове на България. Пленени са 450 румънски офицери и 28 000 войници, с цялото им въоръжение. Успелите да се спасят с бягство през Дунава са не повече от 3 500 души.

За упоритостта и ожесточеността на боевете край Тутракан свидетелства и големият брой български жертви. Общите загуби са 46 убити и 157 ранени офицери, 1471 убити и 7250 ранени подофицери и войници. Най-много жертви дават 19-ти пехотен Шуменски полк - общо 369 убити и 1496 ранени, 7- и пехотен Преславски полк - 296 убити и 1520 ранени и 31-ви пехотен Варненски полк - 285 убити и 1528 ранени.

В сраженията и във водите на Дунава загиват близо 8 000 души - румънци, българи, немци и турци. Непосредствено след битката е изграден Мемориален комплекс “Военна гробница - 1916 г.”, костница на близо 8 хиляди воини от различни националности, а през 1922 г. се изгражда паметник - обелиск, запазен и до днес, на който на български, румънски, немски и турски език са изписани думите “Чест и слава на тия, които са знаели да мрат геройски за тяхното отечество.” Мемориален комплекс “Военна гробница - 1916 г.” е най–голямото военно гробище от войните за национално обединение на територията на страната.