Войводата Лазар Велков

Скопският български войвода от ВМРО Лазаръ Велковъ - Дивлянец , оказал помощ с четата си на българските войски при освобождението на Кумановско и Скопско и на град Скопие на 9 октомври 1915г.
Роден е в скопското село Дивле през 1880г.
По професия е зидар. Той е борец както против турската власт, така и срещу сръбските поробители на Македония.

Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация още през 1896 г., когато оглавява селския комитет в Дивле и изпълнява куриерски задачи. През 1906 г. е арестуван от турските власти и е осъден на 15 години затвор. След младотурската революция през юли 1908 г. е амнистиран. След 1910 г. Л. Велковъ става войвода на възстановената ВМОРО в Скопско.

По време на Балканската война в 1912 г. Л. Велковъ действа с четата си в Скопско и подпомага съюзническите на България сръбски войски. След Междусъюзническата война в 1913 г. е арестуван от новите сръбски окупационни власти във Вардарска Македония и е хвърлен в затвор в Белград. През 1914 г. успява да избяга и от 1915 г. се включва в чета на ВМРО, нахлула в Кумановско, която води борба срещусръбските поробители. След това действа с чета в родното си Скопско. През 1915г. по време на настъплението на българските войски към Куманово и Скопие оказва изключително ценна помощ и всестранно съдействие. През 1917 г. подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 г.
След Първата световна война се включва в дейността на възстановената от Тодор Александров ВМРО и пак става войвода на чета в Скопско.

На 4 октомври 1920 г. четата на Л. Велковъ се сражава при Орашец, Скопско, с хвърчащия отряд на капитан Петрович. След неколкочасово сражение сръбската част е разпръсната, капитан Петрович е ранен, а двама контрачетници са убити. За наказание сръбските власти арестуват стотици мирни селяни в Скопско, Велешко, Кумановско и Щипско, които са подложени на жестоки инквизиции, в резултата на които загиват 20 души.

Лазаръ Велковъ е тежко ранен в 1924 г. при сражение със сръбски части в местността Островица между селата Живине и Колицко и се самоубива. Като войвода го замества секретерят му Петър Станчев.