Войводата Петър Станчев

Петър Станчев е роден в Берковица, на 6 април 1893 г. и е един от многото българи от свободна България включил се в освободителното дело на македонските българи. 

Включва се в борбата още преди Войните за национално обединение 1912-1918 г. По време на Първата световна война е командир на рота в Македония. След попадането на българите отново под сръбски гнет се включва във възстановената от Тодор Александров ВМРО, като участва в неговата чета 1920-1921 г.

Отговаря за подготовката на Менча Кърничева за изпълнението на смъртната присъда на Тодор Паница, който е убит в Бургтеатър на 8 май 1925 г.

Петър Станчев загива с част от четата си в сражение със сръбски войски в Тиквешко на 6 август 1925 година, а телата им са погребани на неизвестно място от сръбските власти.

Менча Кърничева си спомня за него:
"Смел, идеалист, беззаветно предан на освободителното дело. Станчев бе прекрасен човек и другар. С неговата смърт Радко (Иван Михайлов) загуби дясната си ръка, един от най-добрите си помощници и другари."