Стефан Караджа

Стефан Тодоров Димов, известен като Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Западнало материално, семейството му напуснало през 1844 г. Ичме и се заселило в недалечното село Дюкмен (дн. Леярово), Ямболско. Там родителите на Караджата живели само две години. През 1846 г. те се задържали за малко внякакво делиорманско село и през април 1847 г. потеглили за Северна Добруджа, където имало техни близки, преселили се след Руско-турската война от 1828 - 1829 г.

Първото село в Добруджа, в което отсяда семейството на Караджата, било село Долно Чамурлии, Бабадашко, където престояло до декември 1847 г. Бедността, станала вече постоянен спътник на семейството, принудила бащата Тодор Димов да стане селски говедар, а децата му телчари. Гонено от нуждата, заради прехраната си, семейството на Тодор Димов се местело от село в село, без да успее да свърже двата края. След Долно Чамурлии, то живяло последователно в близките на него села: Бейдауд, Саръюрт, Потур, отново в Долно Чамурлии и накрая, от юни 1854 г. в град Тулча. Там бащата става пазвантин, а синът му Стефан - негов помощник. За известно време Стефан Караджа учил и обущарски занаят при зет си Никола Станчев.

Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. Побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което емигрира в Румъния през 1862 г. От тогава започва и неговата революционна дейност. Чул за организираната от Георги Раковски легия в Белград, Стефан Караджа е един от първите, които се включват в нея. В станалите сражения с турците в Белград Караджата проявява безстрашие, смелост и самоотверженост. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава всецяло на народната борба. Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия в Белград. През 1868 г. я напуска и заминава за Румъния. Там се среща с Хаджи Димитър. Двамата организират чета, с която тръгват за България.

На 6 юли 1868 г. четата им от 129 души минава Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и e пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция. След това, на 12 юли 1868г., е откаран в Търново и по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка.