Генерал Тодор Кантарджиев (1861-1945)

Генерал Тодор Кантарджиев е роден на 10 февруари 1861 г. в Самоков. През 1884 г. завършва Военното училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 1-ва пехотна Софийска дружина.

Участва в 4 войни на България - Сръбско-българската от 1885г., двете Балкански войни от 1912-1913г. и в Първата световна война през 1915-1918г.
През Сръбско-българската война (1885) подпоручик Кандарджиев командва 14-та рота от 1-ви пехотен Софийски полк. С полка си участва в Сливнишкото сражение и в боя при Пирот. След войната е награден с орден ''За храброст“ IV степен 2-ри клас.

На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик. Командва рота от 1-ви пехотен Софийски полк. По-късно командва 16-ти пехотен полк. На 1 януари 1889г. е произведен в чин капитан, а 4 години по-късно завършва Военната академия в Белгия. След завръщането си в България, на 1 януари 1894 г. е произведен в чин майор, а на 1 януари 1899 г. в чин подполковник. На 2 август 1903 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. командва 1-ва бригада от 9-та пехотна Плевенска дивизия, а от 1909 г. - 2-ра бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия.
През Балканските войни (1912-1913) полк. Тодор Кантарджиев командва 1-ва бригада от 6-та пехотна Бдинска дивизия, с която участва в Люлебургазко-Бунархисарската и Чаталджанската операция против турците.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава в Македония - при Струмица, Пехчево и вр. Руен. След войната полковник Т. Кантарджиев командва 5-та пехотна дивизия (1913-1914). На 14 февруари 1914г. е произведен в чин генерал-майор и през юли с.г. преминава в запаса.

В началото на Първата световна война (1915-1918) генерал-майор Т. Кантарджиев е отново мобилизиран и през септември 1915 г. е назначен за началник на тиловото управление на 3-та българска армия. През 1916 г. става началник на Варненския укрепен пункт. В Първата световна война участва успешно в боевете против руснаци и румънци в Добруджа и французи в Македония. В началото на войната е началник на Варненския укрепен пункт. Пряк участник е в кампанията за освобождение на Добруджа от румънска власт, където има принос за победата в Добричката епопея. По-късно става началник на Сборната дивизия, с която воюва в Добруджа през 1916-1917г. и в Македония и Албания през 1918г. Ранен е в боевете при Кубадин през октомври 1916г. На 15 август 1917г. Т.Кантарджиев е произведен в чин генерал-лейтенант.

През септември - октомври 1918 г. е началник на всички български пехотни дивизии, които по силата на Солунското примирие от 29 септември 1918г. остават западно от Скопския меридиан заложници.
Той е баща на водача на ''Ратниците'' професор Асен Кантарджиев и тъст на началника на жандармерията генерал Никола Станимиров.

Наградите на генерал Т. Кантарджиев :
1. Орден ''За храброст“ III степен 1-ви клас и IV степен 2-ри клас;
2. Орден ''Св. Александър“ III степен с мечове и IV степен без мечове;
3. Орден ''За военна заслуга“ I степен с военни отличия;
4. Османски медал "За бойни заслуги", 11.05.1917г.
Генерал-лейтенат Тодор Кантарджиев умира на 25 януари 1945 г. На него е кръстено варненското село Генерал Кантарджиево.