Войникът Стефан Чернев

Войникът Стефан Чернев от село Стойките - български герой от Балканската война.
При мобилизацията за Балканската война, Стефан Чернев е включен в състава на 9-та рота от 3-та дружина на 39-ти пехотен Солунски полк.

На 5 октомври 1912г. 27-и Чепински и 39-ти Солунски полк от трета Родопска бригада започват своята освободителна мисия, като настъпват от района на Велинград в обща посока към Разлог иНеврокоп. От 39-ти пехотен полк изпращат на разузнаване група от 12 войници - доброволци, сред които и Стефан Чернев. На 8 октомври 1912г. разузнавачите достигат село Елешница в Разложката котловина. По същото време там пристига чета от двадесетина бойци, изпратена от войводата Христо Чернопеев, защото има сведения, че изтеглящият се турски аскер ще нападне село Елешница. Войниците и четниците се подготвят за бой, с ясното съзнание, че трябва да спрат на всяка цена турските войски , за да не се допусне разграбването и опожаряването на селото, докато пристигнат главните български сили, които се намират на 7-8 километра.

В утрото на 9 октомври 1912г. турската войска, която стократно превъзхожда българската, обкръжава Елешница и започва неравностоен бой, в който се проявява героизмът на Стефан Чернев.

Спомените разказват:
''Войникът Стефан Чернев от Стойките е залегнал на пътеката вляво от Палагини скали, и със свръхчовешка воля се бори и отбива напада на противника. Никой отникъде не може да му се притече на помощ и той добре разбира това. Би се вероятно повече от 3 часа. Най-накрая му свършиха патроните. Тогава две вражи кюмета се надигнаха към него. Самотният български войник на пътеката скочи прав, взе позата за бой с нож и по всички правила, тренирани в казармения плац, започна да се върти встрани и кръгом и да отбива ударите с нож и приклад. Той ожесточено се бранеше от затварящия се кръг на дългите вражески ножове, докато не се издигна високо във въздуха, клюмнал глава, намушкан от всички страни.''

Свидетелският разказ на Константин Попанастасов от четата на Христо Чернопеев, завършва с:
''Приятели и врагове, свалете шапки пред това безименно чисто българско юначество-пред този апотеоз на боя с нож!''

За заслугите си Стефан Чернев е награден посмъртно със Свидетелство за народна признателност, което се съхранява в Държавен архив - Смолян.