Македонски фронт 1916 >> Песни >> Битката при завоя на Черна

Битката при завоя на река Черна

seen
6838
facebook
Битката при завоя на Черна

Най-кървавите сражения са през есента на 1916г. Тогава завоят на Черна се превръща в сражение на почти цялата действаща Българска армия на Солунския фронт, защото тук последователно в месомелачката са вкарвани цели 14 български пехотни полка от 4 различни дивизии. Към застрашения участък са прехвърлени части отвсякъде, в това число и от Беломорието. Помощ на българската войска оказват и съюзните й германски войски, които изпращат два свои полка и други инженерни и артилерийски части. От българските и германските войски в завоя на Черна по-късно възниква 302-ра дивизия, която е с германски щаб, но с почти изцяло български състав.

Особено кръвопролитни боеве се водят в октомври 1916г., когато набързо подготвените за отбрана български позциии, заети от оределите в предните боеве полкове на 8-а Тунджанска дивизия са атакувани яростно от сръбските войски.

Поручик Константин Муравиев - бъдещ министър - председател на България през 1944г. е бил ротен командир в 21-ви Средногорски полк по време на тези боеве. В своите спомени той отразява личните си приживявания от тези жестоки боеве:

"През 1916г. в областта на р. Черна на няколко пъти нашият фронт фактически бе пробиван и бойната линия оголвана по на единм два или три километра. Но противникът поради нерешителност, непоставена задача или поради липса на съобразителност не използваше успеха си и ни оставяше възможността в няколко часа да запълним оставената празнина с отстъпилата част или с някаква слаба подкрепа от съседни части.

През есента на 1916 г. след падането на Каймакчалан, който е пример за упорита отбрана, боевете не стихнаха в района на р. Черна. Те представляваха непрекъснато и постепенно къртене на този скалист масив. Противникът си служеше с пресни войски, винаги по-многобройни от нашите и подкрепени от мощна артилерия. Боят беше неравен. Убитите често пъти стояха с дни непогребани и заразяваха въздуха непоносимо. Подкрепления идваха понякога, но винаги късно. Те идваха отдалече, бяха уморени до капване и веднага хвърляни в боя без оглед на времето и обстановката. Така посред бял ден настъпиха току-що пристигналите с усилен марш от Беломорието 39 и 40 полк. Те настъпиха по открита местност, попаднаха под страшен ураганен артилерийски огън и станаха жертва на безразсъдно командване."

През май 1917 г. при пролетната офанзива на съглашенските войски тук са разбити настъпващите френски, италиански и руски войски. На 21 май 1917г. всички атаки в завоя на река Черна са прекратени от командването на Антантата, а руските войски, използвани като таранна сила, т.е. пушечно месо за пробива са изтеглени в тила за дълга почивка поради понесените от тях тежки загуби.

Българските загуби са в кървавия завой са големи. На 26 май 1917г. тук загива легендарният полковник Борис Дрангов - командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк от 302-ра дивизия.

Споменът за боевете в завоя на Черна остава неизличим в българската военна летопис и до днес. За Черна са писани най-много разкази от периода на войната. През 2010 г. битката в завоя на Черна влиза сред десетте най-значими български военни събития на XX век.