ВМОРО дейци >> Войводата Ванко Ганчев

Войводата Ванко Ганчев

seen
1707
facebook
Войводата Ванко Ганчев

Ванко Ганчев с псевдоним ''Аспарух'' - български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, по произход българин от Бесарабия, убит от комунистите след 9 септември 1944 г.

Ванко Гаврилов Ганчев е роден в Севастопол, Украйна на 21 декември 1898 г. Произхожда от семейство на бесарабски българи. През 1917 г. завършва гимназия в гр. Ногайск и постъпва в Политехническия институт в Петербург. Не успява да завърши института, защото избухва Болшевишката революция и в Русия започва гражданска война. Мобилизиран е в Червената армия и служи като кавалерист през 1918-1919 в Украйна, където воюва срещу отрядите на анархиста Нестор Махно. В края на 1919г. пристига в България, за да продължи образованието. Поради липса на средства започва работа като учител и работи в Лом и Бяла Слатина. През септември 1920 г. Ванко Ганчев е назначен за учител в гимназията в град Петрич. Директор на гимназията е Атанас Маджаров, брат на убития през 1907 г. лозенградски войвода Лазар Маджаров, действал в Одринска Тракия и един от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа. Директорът Маджаров, който е пунктов началник на ВМРО в Петрич, го въвежда в историята на освободителните борби на българското население в Македония и го приема в редовете на Организацията. След 1920 г., се възстановява дейността на ВМРО в Егейска Македония. Организацията възстановява своята революционна мрежа и изпраща чети предимно в трите околии на Серски революционен окръг - Серска, Демирхисарска и Драмска, които са в непосредствена близост до българската граница. В Костурско, Леринско и Воденско революционната мрежа се възстановява по-късно - през 1922-1923 г.

В околиите на Серския революционен окръг действат войводите Мито Илиев, син на стария харамия дядо Илия Кърчовалията, Михаил Скендеров, Иван Келпеков, Дончо Кочарков и Гогата Хазнатарски.
През 1922 г. Ванко Ганчев постъпва в четата на Михаил Скендеров, която действа в Серско, а по-късно е секретар в четата на Иван Келпеков, която действа в Драмско. Постъпвайки във ВМРО Ванко Ганчев получава псевдонима ''Аспарух'' и остава известен в историята на ВМРО като Аспарух Ганчев. В Драмско четата води няколко сражения с гръцките войски, най-голямото от които е при село Търлис, Драмско през май 1923 г. Аспарух Ганчев е четник в Драмско до края на 1923 г. През същата година по заповед на Тодор Александров на територията на Пиринска Македония е създадена т. нар. Спомагателна организация на ВМРО и за неин ръководител е определен Алеко Василев. Аспарух Ганчев е прехвърлен в четата на Алеко и участва в няколко сражения с въоръжени групи, пращани от Сърбия, за да убиват дейци на ВМРО в Пиринска Македония.

Иван Михайлов забелязва качествата на Аспарух Ганчев и започва да му възлага отговорни задачи. На 12 май 1925 г. Аспарух Ганчев е определен за пълномощник на ЦК за Неврокопска околия и е избран за председател на Околийския революционен комитет в Неврокоп. През 1926 г. Аспарух Ганчев е определен за Кавалски околийски войвода. Неговата задача е да осигури достатъчно бойни сили в Неврокопско, които да бъдат използвани, както на територията на Егейска Македония, така и в Пиринска Македония. Ванко Ганчев изгражда и бази в стратегическите райони около Неврокопско - Девин, Доспат, Батак и Лъджане. След VІІІ-ия конгрес на ВМРО, проведен през април 1932 г. Ванко Ганчев - Аспарух е определен от ЦК на ВМРО за Солунски окръжен войвода. Това е израз за доверието, което има към него Иван Михайлов.

Слез преврата от 19 май 1934 г. голяма част от дейците на ВМРО са арестувани и интернирани във вътрешността на България. Интерниран е и Ванко Ганчев.

След април 1941 г., когато по-голяма част от Вардарска Македония и част от Егейска Македония са освободени, дейците на ВМРО отново се събират. Ванко Ганчев за известно време се установява в гр. Серес, а през 1942 г. посещава Иван Михайлов в Загреб. Там му споделя своята идея след края на войната да се преселят част от бесарабските българи в някои райони на Македония - Серско и Кумановско.

След неуспешния края на войната и комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. започват гонения срещу дейците на ВМРО. За да се спаси Ванко Ганчев се установява в Русе. До 1947 г. се занимава със земеделие. От септември 1947г. е назначен за учител по руски език и математика в гимназията в град Две могили, Русенско, а от 1948г. е учител в град Исперих, Разградско.

Така отдалечавайки се от Македония, Ванко Ганчев успява да се спаси временно от комунистическия терор. По това време почти всички видни дейци на ВМРО са вече избити. През 1950 г. комунистическата милиция попада и по неговите следи и в края на месец май с.г. го арестува. След нагласен политически процес Ванко Ганчев е осъден на смърт и е екзекутиран през 1954 г. Дълго време неговата съдба остава неизвестна, но водачът на ВМРО Иван Михайлов пише с много топло чувство на Ванко Ганчев в своите спомени. В том ІV Иван Михайлов пише: “Извънредно работлив, дисциплиниран, точен, юначен и буден човек. Където се намираше по работа из разните околии Ганчев не пропускаше възможно по-изчерпателно да се запознае с условията, да получи повече факти за миналото на селото или града, за поминъка на народа, за фолклора, преданията и пр.”

Ванко Ганчев – Аспарух е още един бесарабски българите, който се посвещава на общобългарския национален идеал и борбата за свободата на Македония. Вместо спокойния живот, идвайки в България той се впуска във вихъра на борбата за Македония и както стотици други идеалисти заплаща за това с живота си. Днес ние му дължим нашата дълбока признателност.