Владимир Куртев

Владимир Спиридонов Куртев с псевдоними Батата, Вълков, Свитката, е български революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация, пунктов началник на ВМРО в Кюстендил, участник в акцията по спасяването на българските евреи през 1943г. "Праведник на света."
Владимир Куртев е роден през 1888 г. в Плевен в семейството на бесарабския българин от Болград Спиридон Куртев. В средното училище учител по физика на Куртев е Иван Гарванов, който в 1905 г. в VII клас го привлича във ВМОРО. През 1906 г. става четник при Добри Даскалов, а през 1907 г. в четата на Антон Чеха в Тиквеш. През 1907 г. се записва да учи история и география в Софийския университет, но прекъсва учението си, за да взима участие в четнически акции на ВМОРО. Участва в четите на Симеон Клинчарски и Дончо Лазаров. Ранен е в ръката и се прибира в България на лечение. Влиза отново в Македония с четата на Михаил Чаков през есента на 1911 г. В началото на Балканската война в 1912г. с четата на Георги Занкови Михаил Чаков Куртев участва в освобождаването на Банско и Сяр. По-късно служи в нестроевата рота на 11 -та Серска дружина и е награден с орден ''За храброст“ III степен и орден "Св.Александър " VI степен. През 1914 г. завършва университета.
През Първата световна война служи в 1-ва пехотна Софийска дивизия и с нея участва в Тутраканската битка и превземането на Букурещ в края на 1916г. Награден е с орден ''За храброст'' І степен и е произведен в чин ''подпоручик''. Прехвърлен е на Солунския фронт в Македония, където участва в боевете при Добро поле.
След войната Вл. Куртев се установява в Кюстендил, където работи като преподавател и директор на мъжката гимназия "Марин Дринов“. Същевременно участва в дейността на възстановената от Тодор Александров ВМРО. През 1925 г. Вл. Куртев е в кочанската чета на Евтим Полски, която води няколко сражения със сърбите. През 1927 г.Вл. Куртев е назначен от ЦК на ВМРО за пограничен пунктов началник в Кюстендил. На VIII конгрес на ВМРО, през април 1932 г. той е избран за член на ЦК, заедно с Иван Михайлов и Георги Настев.
Владимир Куртев е един от ръководителите на стопанската политика на ВМРО в Горноджумайско и Петричко. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 г. Вл. Куртев е арестуван и интерниран. Излиза от затвора въз основа на амнистия през юни 1940 г. и се завръща в Кюстендил.
Владимир Куртев участва в кюстендилската делегация, която на 8 март 1943 г. поставя началото на акцията по спасяването на българските евреи. Освен него в състава на делегацията, влизат още народният представител Петър Михалев, адвокатът Иван Момчилов и търговецът Асен Суичмезов.
След преврата на 9 септември 1944 г. Владимир Куртев се укрива при приятели евреи в Кюстендил, а след това в София. Противник е на ''македонизацията'' на Пиринския край - официалната политика на БКП впериода 1944-1948г.
На 8 юни 1946 г., при заповяданата от Сталин акция на комунистическото МВР срещу дейците на ВМРО, Владимир Куртев е арестуван и убит без присъда от комунистите, набеден за "фашист, михайловист и великобългарски националист" - престъпни деяния според комунистическата идеология.
Заради участието си в спасяването на българските евреи, на 6 март 1997 г. е удостоен посмъртно с орден ''Стара планина“, а на 5 май 2010 г. с Решение на комисията към Държавния израелски институт "Яд Вашем“ е провъзгласен за "Праведник на света". Това е 20-ият българин от 22 600 човека в Европа, получили званието.