Антим I

Антим I е първият екзарх на учредената през 1870 г. със султански указ Българска екзархия. Той е роден през 1816 г. в Лозенград. Замоншава се през 1837 г. в Хилендарския манастир и там получава името Антим. Светското му име е Атанас Михайлов Чалъков. За времето си получава много добро образование. Учи във Великата народна школа, Цариград, а след това в Одеса и Москва.

След завръщането си от Русия е учител на остров Халки. По-късно през 1861 г. е назначен Преславски митрополит, а през 1862 става екзарх на Сисанийската и Корчанската епархия. Вече като Видински митрополит през 1868 г. подкрепя борбата на цариградските българи за църковна независимост. 

След победата и обявяването на Българската екзархия става първия неин екзарх избран на 16 февруари 1872 г. След Руско-турската война от 1877-78 г. ръководи Учредителното събрание и Великото народно събрани на новата Българска държава.

Умира във Видин на 1 декември 1888 г. и е погребан в двора на Видинската митрополия.